Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 16.01. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.01.2020 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 4408 /2019 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307,ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на Р. С. П. с вх. № 5067386 /16.04.2019 г. (на СРС) за отмяна на влязло в сила решение от 24.07.2018 г. по гр. д. № 40818 /2016 г. на Софийски районен съд, 51 с-в, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 26.07.2018 г. по същото дело, с което са отхвърлени искове на „Р.“ О. срещу Г. Г. К. с правно основание по чл. 108 ЗС за движими вещи, чл.57,ал.2 ЗЗД за заплащане на тяхната равностойност, чл.74,ал.2 ЗС за заплащане на подобрения, чл.45,ал.1 ЗЗД за заплащане на парично обезщетение.
Молителят сочи като основание за отмяна чл.304 вр. 303,ал.1,т.2 ГПК.
Молителят подава молбата в лично качество, а не от името и за сметка на дружеството „Р.“ О., чийто управител твърди, че е. Твърди, че неговият интерес от отмяната на влязлото в сила решение се състои в това да се съхранят материалните ценности на „Р.“ О. (л.7) и от получаване на трудов доход като управител на „Р.“ О. от стопанската му дейност (л.11). В изпълнение на указания на съда, дадени с разпореждане от 14.04.2018 г. (л.6) да уточни дали молбата за отмяна е подадена от Р. П. или от „Р.“ О. с допълнителна молба от 17.06.2019 г. (л.30) молителят Р. С. П. потвърждава, че подава молбата в лично качество – като физическо лице.
Насрещните страни Е. К. П. и Л. Г. К., които са конституирани от съда като правоприемници на починалия ответник Г. Г. К. (л.36), са подали отговор, с който поддържат, че молбата не следва да бъде допускана до разглеждане, евентуално не следва да бъде уважавана.
Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, намира, че подадената на 16.04.2019 г. молба за отмяна е недопустима поради следното:
Решението от 24.07.2018 г. по гр. д. № 40818 /2016 г. на Софийски районен съд, 51 с-в., и решението от 26.07.2018 г. по същото дело, постановено на основание чл.247 ГПК, са съобщени на страните, не са обжалвани и са влезли в сила. Районният съдия е удостоверил, че решенията са влезли в сила на 18.09.2018 г.
Легитимирани да искат отмяна на влезли в сила решения на основанията, предвидени в чл.303,ал.1 ГПК, са страни по делото, а на основание чл.304 от ГПК са лица, които не са страни по делото, но по отношение на които решението има сила, тъй като имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Настоящия случай не е такъв. Страни по делото са дружеството „Р.“ О. и Г. Г. К., по делото не са конституирани трети лица помагачи. „Р.“ О. съгласно чл.63,ал.3 от ТЗ е самостоятелен правен субект, различен от неговия управител – физическото лице Р. С. П., а отношенията между дружеството и управителя се уреждат съгласно чл.141,ал.7 от ТЗ. Съгласно чл.30,ал.1 ГПК вр. с чл.141, ал. 2 ТЗ, молителят е представлявал дружеството като страна в процеса в качеството му на негов законен представител, а не е трето неучаствало в процеса лице, спрямо което решението има сила по смисъла на чл.304 ГПК. Доколкото молителят не е бил страна по делото, нито е необходим другар (чл.216,ал.2 ГПК), той не е легитимирано лице да иска отмяна.
Към това следва да се добави и че молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на основанието по чл.303,ал.1,т.2 ГПК, посочено от молителя (наличие на влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124,ал.5 ГПК за престъпление, визирано в това основание за отмяна, нито пък е приложил доказателства за такива), нито на някое друго от изчерпателно предвидените в разпоредбата на чл.303,ал.1 ГПК основания за отмяна (по-горе беше обосновано, че молителят не е въвел твърдения и за наличието на основанието по чл.304 ГПК, което сочи), което е допълнителен аргумент за нейната недопустимост, съгласно приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7 /2014 г., на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед изхода от това производство на молителя не следва да бъдат присъждани разноски. Искането на насрещните страни за заплащане на направените разноски за процесуално представителство в размер на 700 лева съгласно представен списък за разноски е основателно и доказано с представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане молбата на Р. С. П. с вх. № 5067386 /16.04.2019 г. (на СРС) за отмяна на влязло в сила решение от 24.07.2018г. по гр. д. № 40818 /2016 г. на Софийски районен съд, 51 с-в, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 26.07.2018 г. по същото дело, на основание чл.303,ал.1,т.2 ГПК и чл. 304 ГПК.
Осъжда Р. С. П. да заплати на Е. К. П. и Л. Г. К. сумата от 700 (седемстотин) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.