О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.48
София, 17.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова
ч. гр. дело №7114/2013г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. М., [населено място], чрез пълномощника му адвокат А. А., срещу определение № 6566/28.03.2013г. по ч.гр.дело № 1606/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 08.11.2012г. по гр.д.№13786/2012 г. на СРС. С първоинстанционното определение е отхвърлена молбата на М. М. за освобождаване от задължението и да внесе държавна такса по подадената от него искова молба с цена на иска 22 220 лева.
Жалбоподателят излага доводи за наличие основанията на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Сочи, че определението, с което е отхвърлена молбата по чл.83,ал.2 ГПК е в противоречие с практиката на ВКС.Съдът следвало да извърши преценка на представените доказателства за обстоятелствата по чл.83,ал.2 ГПК, но той е взел предвид само служебно изискана справка от имотния регистър.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на М. за освобождаване от заплащане на определената държавна такса по подадената от него искова молба, въззивният съд е взел предвид представените по делото писмени доказателства, в т.ч. изисканата служебна справка от имотния регистър към Агенцията по вписвания относно доходите, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и други констатирани обстоятелства. Възприел е изводите на пъроинстанционния съд, че ищецът е в работоспособна възраст, осигурява се сам, няма констатирани заболявания, пречка за работоспособността, родител е на едно малолетно дете, собственик е на недвижими имоти в [населено място] и в [населено място], поради което е в състояние да заплати изискуемата държавна такса за водене на делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Обжалваното определение подлежи на касационен контрол на основание чл.274,ал.3 ГПК, при наличие основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /определение/ по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай жалбоподателят не е посочил правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а общо е изложил оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Доколкото от изложението може да бъде прецизиран правен въпрос относно предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса, следва да се посочи, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК, в т.ч. посочената от жалбоподателя, и е преценил всички релевантни факти, като е приел, че те не установяват невъзможност за заплащане на дължимата такса поради липса на средства. Обстоятелствата, които следва да се преценят при освобождаване на страната от заплащане на държавна такса и разноски по чл.83,ал.2 ГПК са нейните доходите и тези на членовете на семейството, които съпоставени с размера на дължимата държавна такса, както и недвижимото и движимото имущество, като евентуален източник на такива, биха дали възможност да се заплати държавната такса. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, поради което не са налице сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6566/28.03.2013г. по ч.гр.дело № 1606/2013г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: