3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
гр. София, 18.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 678 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 и чл.248 ГПК.
Подадена е молба от „Зърнени храни България“ АД, представлявано от адв. д-р М. Б., за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 537 от 31.07.2018г. по т.д. № 678/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., изразяваща се в погрешно посочване в диспозитива на определението на присъдените на молителя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, като вместо разноски в размер на 4 100 лева са присъдени разноски в размер на 1 400 лева.
Ответницата по молбата Р. Бюиз е възразила срещу присъждането на разноски в изключително завишен размер, като твърди, че присъдените в производствата пред първите две инстанции разноски са били завишени 4-5 пъти спрямо Тарифата на адвокатските възнаграждения, без делото да има особена сложност или да са извършени някакви процесуални действия от страна на пълномощника. Излага твърдения, че присъдените в завишен размер разноски са обусловени от личността на пълномощника на насрещната страна и качеството му на бивш съдия, което счита за проява на дискриминационна логика. Поради това счита, че искането не следва да бъде уважено.
Молителят „Зърнени храни България“ АД представя отговор на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като възразява, че същото е недопустимо, тъй като производството не е по чл.248 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на възражението, като сочи, че материалният интерес от иска е главница, възлизаща на сумата 36 362 евро, и претендирана законна лихва върху нея, считано от 02.12.2009г. над 20 000 евро; че делото е с висока степен на фактическа и правна сложност и изисква задълбочени познания относно законодателството на Княжество Монако, което не е страна-членка на ЕС; че присъденото му адвокатско възнаграждение е било намалено от съда над три пъти – от 4100 лева на 1200 лева, на което той не се е противопоставял. Поради това счита, че застъпеното от насрещната страна становище за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение от 300 лева е необосновано и не намира опора в закона. Поддържа, че разпоредбата на чл.25 от Наредба № 1 на ВАдвС не дерогира общия ред – чл.7, ал.2 от Наредбата, тъй като единствено определя размера на минималното възнаграждение за процесуално представителство в производството по екзекватура, но в никакъв случай не дерогира общия ред, установен в чл.7, ал.2 от Наредбата, определящ размера на дължимото се възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство, каквото е и производството по екзекватура.
По молбата с правно основание чл.247 ГПК:
Настоящият състав констатира, че в мотивите на постановеното по делото определение № 537 от 31.07.2018г. е посочил, че с оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер 4100 лева, но в диспозитива е осъдил касатора да заплати на ответника разноски в размер 1400 лева. Следователно е налице несъответствие между формираната от съда в мотивите воля и изразената в диспозитива воля относно дължимия на ответника размер на разноските. Поради това следва да бъде допусната поправка на констатираната очевидна фактическа грешка.
По молбата с правно основание чл.248 ГПК:
В отговора на молбата по чл.247 ГПК касаторът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възражение, с оглед на което е направил искане за отхвърляне на искането за поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на размера на присъдените разноски. Поради това настоящият състав намира, че направеното от касатора искане има характера на такова за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, ако бъде допусната исканата поправка на очевидна фактическа грешка. Доколкото искането е направено в отговор на молбата по чл.247 ГПК, следва да се приеме, че срокът по чл.248 ГПК не е изтекъл и искането е допустимо.
Направеното от касатора искане е основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за касационното производство, определен по правилата на чл.25 от Наредба № 1/2004г., възлиза на 300 лева, а заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за касационното производство е в размер на 4 100 лева. Неоснователен е доводът на ответника, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г., тъй като тази разпоредба е относима към производствата по оценяеми искове, каквото не е настоящото производство.
Настоящият състав, като взема предвид правната и фактическа сложност на спора и с оглед осъществената от процесуалния представител на ответника защита в касационното производство, изразяваща се в представен подробен отговор на касационната жалба, съдържащ съображения относно поставените правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, както и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба, в това число обсъждане на доказателствата по делото и на относимите нормативни актове, и при съпоставяне на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение и на установения минимален размер, намира, че възражението за прекомерност е основателно и дължимите на ответника разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размер на 1400 лева, колкото са присъдени първоначално в диспозитива на постановеното определение. Намаляване на разноските под този размер е недопустимо, тъй като искане в такъв смисъл не е направено в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Поради това не следва да се обсъждат останалите доводи на касатора в отговора на молбата по чл.247 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 537 от 31.07.2018г. по т.д. № 678/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., като в диспозитива му вместо: „сумата 1400 лева“, се чете: „сумата 4 100 лева“.
ИЗМЕНЯ определение № 537 от 31.07.2018г. по т.д. № 678/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., поправено с настоящото определение, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ определението в частта, в която Р. Бюиз е осъдена да заплати на „Зърнени храни България“ АД разноски за касационното производство за разликата над 1 400 лева до 4 100 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: