4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 48
София, 21.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 544/2012 година
Производство по чл.250 във вр. с чл.278, ал.4 ГПК.
С определение № 610 от 06.07.2012 г. по ч.т.д.№ 490/2011 г., Върховният касационен съд, състав на ІІ т.о. е прекратил производството и е изпратил делото на настоящия състав за допълване по реда на чл.250 ГПК на определение № 157 от 03.02.2011 г., постановено по ч.т.д.№ 2/2011 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., образувано по частна касационна жалба на К. Й. К. срещу определение № 1293 от 26.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 1080/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение, намира, че инкорпорираното в частната жалба по ч.т.д.№ 490/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. искане за допълване на определението по ч.т.д.№ 2/2011 г. е основателно.
При постановяването му настоящият състав е пропуснал да се произнесе по частната касационна жалба на К. Й. К. срещу определение№ 1293 от 26.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 1080/2010 г. в частта му, с която Софийският апелативен съд е потвърдил определение от 01.03.2010 г. по ф. д. № 127/2009 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа, че само при установителните, но не и при конститутивните искове, какъвто е и предявения следва да се доказва правен интерес от воденото му. Принадлежността на правото на този иск според жалбоподателя е обусловена от принадлежността на правото му на членство. Поради това съществуването на право на иск по чл.74 ТЗ предполага да е бил носител на накърненото членствено право към датата на вземане на оспорваното пред съда решение. Последващото загубване на качеството на съдружник в хода на исковия процес не водело до погасяване на правото на иск, респ. до изгубване на процесуалната му легитимация. Изводите на въззивния съд в противния смисъл били направени в противоречие с решение № 991 от 29.11.2006 г. на ВКС по т.д.№ 566/2006 г., ТК и решение № 656 от 02.10.2008 г. на ВКС по т.д.№ 304/2008 г., ТК, ІІ т.о. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по въпроса допустим ли е иск по чл.74 ГПК за отмяна на корпоративни решения, когато в хода на процеса те са отменени от самото дружество, застъпвайки становището, че правният интерес в тази хипотеза е обусловен от възможността за присъждане в полза на ищеца на направените по делото разноски при приключване на делото с решение по съществото на спора.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от К. Й. К. иск за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма] от 05.03.2009 г., чиято незаконосъобразност е обоснована с твърдения за свикването му в нарушение на чл.139, ал.1 ТЗ и чл.11 от дружествения договор.
С обжалваното определение въззивният съд приел за установено, че атакуваното от настоящия жалбоподател решение за внасяне на допълнителни парични вноски впоследствие е било отменено от самото дружество поради неспазения срок за уведомяването на съдружника К. Й. К. за насроченото за 05.03.2009 г. общо събрание, като на проведеното с негово участие ново събрание повторно е взето същото решение, с което му било отправено предупреждение, че при невнасяне в срок на определената му парична вноска съдружникът К. ще бъде изключен. Не е било спорно, че поради невнасянето й последният е бил изключен с решение на ОС, взето на 25.09.2009 г., за което липсвали както доказателства, така и твърдения, че е било атакувано от последния по реда на чл.74 ТЗ. Въз основа на това е направен извод, че предвид постигане на целената с иска правна промяна и фактът на последващо загубване на качеството на съдружник, за ищеца-частен жалбоподател понастоящем липсва правен интерес от воденето на иска, до който извод достигнал и първоинстанционният съд, поради което потвърдил определението му за прекратяване на производството по делото.
Преценени, решаващите мотиви на въззивния съд налагат извода, че въззивният съд се е произнесъл по поставения от частния жалбоподател въпрос дали последващото загубване на членственото право на съдружника води до погасяването на правото му на иск по чл.74 ТЗ. Вярно е, че разрешението по него е дадено в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава. С решение № 268 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 269/2009 г., I т. о., ТК, постановено по новия процесуален ред е прието, че активната процесуалноправна легитимация в производството по чл.74 ТЗ предполага ищецът да е бил носител на накърненото членствено право към датата на вземане на оспорваното пред съда решение, като прекратяването на членството на съдружника по чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ чрез изключването му в хода на съдебното производство не води до загуба на легитимацията му и до недопустимост на иска.
Независимо от изложеното, разрешението по посочения въпрос няма обуславящо значение за изхода на делото и в този смисъл не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото основният мотив на въззивния съд, че са налице процесуални пречки за продължаване развитието на образуваното производство, е свързан с отмяната на оспорените решения, настъпила след предявяването на иска по силата на взето решение от върховния орган на самото дружество.
Твърдението на касатора, че въпросът му допустимо ли е в тази хипотеза да продължи производството по иска с правно основание чл.74 ТЗ обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е също неоснователно. Въпросът е риторичен, доколкото последвалата в хода на образуваното производство отмяна от дружеството на оспорените с иска по чл.74 ТЗ решения води до лишаване на делото от предмет. Константна е съдебната практика по въпроса, че първоначалната липса или последващото отпадане на предмета на делото съставлява процесуална пречка за приключването му с решение по съществото на спор, какъвто вече не съществува. При това положение въпрос за правен интерес от продължаването му не може да стои, още повече обоснован с правото на страната да иска присъждане на разноски по допустимия към момента на предявяването му иск по чл.74 ТЗ, доколкото защита на това му право може да бъде получена и с определението за прекратяване на делото по съображения, изведени по аргумент за противното от разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК с оглед извънсъдебното признание на иска, направено от ответното дружество чрез отмяна на оспорените с него решения на общото събрание на съдружниците му.
В обобщение следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което искането на частния касатор за допускане на касационен контрол на въззивното определение в обжалваната част следва да бъде отклонено.
Водим от горното и на основание чл.250 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 157 от 03.02.2011 г., постановено по ч.т.д.№ 2/2011 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. в следния смисъл:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1293 от 26.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 1080/2010 г. на Софийски апелативен съд за потвърждаване на определение от 01.03.2010 г. по ф. д. № 127/2009 г. на Софийски градски съд в прекратителната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: