4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 21.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №762/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. И. А., срещу решение №1865 от 17.07.2018г. по гр.д.583/18г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – Гаранционен фонд, София е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът А., чрез пълномощника си – адв. С. Ч. е поставила въпроса – „ Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите”. Страната е развила разбирането си по въпроса, като се е позовала на решение на №83/09г. на ВКС, ІІ т.о., от което е цитирала част. Поставен е въпросът – „ При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение,начина времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще”.Страната е изложила оплаквания за неправилност на решението, като е заявила, че поради това счита въззивното решение за постановено в противоречие с изброени съдебни актове на ВКС, свързани с определянето на обезщетение по чл.52 ЗЗД и прилагания принцип за справедливост. Поставен е въпросът –„ За да е налице съпричиняване, следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск”.Страната е развила своето разбиране по въпроса в контекста на защитната си теза, като е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с изброена съдебна практика.Поставени във връзка с оплакванията по чл.51,ал.2 ЗЗД с оглед основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са още въпросите: – „При направено възражение за съпричиняване, поради непоставяне на предпазен колан, презумира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не чия е доказателствената тежест”. „Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато приносът на пострадалия за настъпване на ПТП не е ясно установен и конкретно посочен” и Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато не е налице причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат ”.
Касаторът А. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, от формулираните от страната въпроси- първи и втори / въпреки общата им насоченост към оплаквания от крайният постановен резултат/ би могъл да бъде изведен релевантен, тъй като основното им съдържание, свързано с критериите за определяне размера на обезщетение по чл.52 ЗЗД е релевантно по всяко дело, по което се претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане. Тези въпроси, обаче, страната е обосновала с оплакване за неправилност на акта, основано на фактически невярната интерпретация на мотивите на съда. Противно на твърденията в изложението, съдът е обсъдил установените факти по спора, именно в контекста на изброените от касатора критерии / включени при поставяне на въпросите/- при вземане предвид възрастта на пострадалия, обществено икономическите условия в страната и т.н. и е направил мотивиран извод, свързан с размера на обезщетението като в тази връзка изцяло се е съобразил с т.11 ПП ВС №.4/68г. Следователно, цитираните решения на ВКС по поставените въпроси са в съответствие като решаващи изводи, а не в противоречие с акта на въззивния съд. Т.е. по така поставените общи въпроси не е обосноваван релевантен довод за допускане на касационно обжалване. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на страната за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез посочената и от касатора нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с тази практика изброена от касатора, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените въпроси по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като страната ги е поставила при въвеждане на неустановени, респективно неотносими към спора обстоятелства, в контекста на недоволство от приетото от възивната инстанция във връзка със съпричиняване на вредоносния резултат. Така четвъртият поред / първи по чл.51, ал.2 ЗЗД/ поставен въпрос съдържателно е обоснован с твърдение, че по делото е налице само предположение за поставяне на пострадалата в риск, а това обстоятелство е установено и мотивирано от въззивният съд, с оглед данните по делото. Същото е относимо и към следващия въпрос, тъй като по спора от заключението на експертизата категорично е установено, че процесното МПС е било оборудвано с предпазни колани на задната седалка, т.е. считаното като предположение от касатора, всъщност е установен по делото факт.Шестият въпрос/ следващ поред/ се основава на правна необоснованост, тъй като в случая не е от значение дали пострадалата е допринесла за реализиране на ПТП, връзката е причинна поради това, че е свързана с вредоносния резултат, а такава връзка, противно на съдържателното описание в седми въпрос е категорично установена и отново мотивирана от възивният съд.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Приложеното допълнително изложение на основания за касационно обжалване с дата 22.01.2019г., в което изрично е посочено, че се представя по отношение на въззивното решение, в частта му за разноските е ирелевантно, не защото е депозирано след изтичане на преклузивния по чл.283 ГПК срок, не и защото същото не намира опора в оплакванията в касационната жалба, с която не се атакува решението в посочената част, но поради това, че е налице специален ред, по който може да бъде поискано изменение на въззивното решение в тази му част. Доколкото това изложение е относимо към разпореждането на възивният съд, постановено в производството по чл.248, ал.1 ГПК, то касаторът следва да го уточни и представи пред администриращия съд, тъй като в настоящето производство по изложените съображения, то не следва да бъде обсъждано.
Следователно, с оглед така въведените с изложението доводи по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1865 от 17.07.2018г. по гр.д.583/18г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: