ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48
[населено място], 23.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 3045/2017 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма]., [населено място], против определение № 484 от 09.08.2017 г. по в.ч.т.д. № 414/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място],чрез пълномощника си е на становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд, е потвърдил разпореждане № 4508 от 28.04.2017 г. по т.д. № 1534/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната въззивна жалба, вх. № 17191/15.06.2016 г. против решение № 302 от 28.04.2016 г. по т.д. № 1534/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че не са били изпълнени в дадения срок указанията на първоинстанционния съд за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 35788,26 лв. по сметка на Варненски апелативен съд. Рещаващият състав е приел, че на настоящия жалбоподател са били дадени ясни и точни указания, че следва да представи доказателства за внасяне на държавна такса, като са били указани и последиците от невнасянето й.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател, в хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е поставил следния въпрос: „Длъжен ли е съдът да укаже на страната не само задължението й за внасяне в срок на дължимата държавна такса, но и за представяне в същия срок на документ за внасянето й, както и да укаже последствията от неизпълнението на дадените указания?“ Според, дружеството – частен жалбоподател, този въпрос е разрешен с обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС – определение № 23 от 04.02.1980 г. по гр.д. № 285/80 г. на ВКС, ІІ г.о.Други доводи не са развити, като са направени кратки оплаквания за неправилност на определението, предмет на обжалване.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Той е формулирал процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, или налице е общо основание за допускане на определението до касационен контрол.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което касаторът е поддържал във връзка с така поставения въпрос, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулираният правен въпрос е бил разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителна за съдилищата практика на ВКС – тълкувателна или такава постановена по реда на чл.290 ГПК и чл.274, ал.3 ГПК. Страната, в случая е поддържала противоречие с определение № 23 /80г. по гр.д. 285/80г. на ВС / неправилно посочен като ВКС/ ІІ г.о. При тези фактически данни се налага извод, че поддържаното основание не е налице. Цитираното определение съставлява не задължителна, а казуална практика на ВС, постановена по реда на отменения ГПК. Т.е. същото е неотносимо към основанието на чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Доколкото, основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК изисква фактически идентитет на разглежданите хипотези, дори и да се приеме, че е налице такъв, то правните изводите на съставите, обективирани в сравняваните актове са еднозначни. С цитираното определение състав на ВС е приел, че връщането на жалбата на подателя й, без да му е съобщено да приложи към нея документ за внесена държавна такса е незаконосъобразно. Същото е приел и решаващият състав, с оглед постановеното от него разпореждане №7912/09.08.2016г., с което изрично е указано задължението за внасяне на държавна такса, размерът на таксата, изискването за представяне вносен документ, установяващ внасянето й, както и правните последици от неизпълнение на това указание в срок.С оглед така депозираното изложение, следователно, не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 484 от 09.08.2017 г. по в.ч.т.д. № 414/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: