О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
гр.София, 23.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на 18 януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3034 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на частния съдебен изпълнител В. Й. М. против решение № 459 от 28.11.2016 г., постановено по в.гр.д.№588 по описа за 2016 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 657 от 13.05.2016 г. по гр. д. № 6959 по описа за 2015 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на [фирма] сумата от 6 482,93 лв. на основание чл.55, ал.1, предложение второ от ЗЗД, сумата от 200,29 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 29.07.2015 г. до 16.11.2015 г., ведно с лихви и разноски.
Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон -основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по следните въпроси:
1. Има ли правомощие и основания частният съдебен изпълнител в производството по чл.35 от ЗОЗ да изследва и съобразява правата, които трети лица, у които намери заложените движими вещи, му противопоставят, както и момента на тяхното придобиване, или съдебният изпълнител трябва да премине към събиране на равностойността на заложеното имущество?
2. Намира ли приложение нормата на чл.521, ал.2 от ГПК при извършване на действия по чл.35 от ЗОЗ от частния съдебен изпълнител и необходимо ли е нарочно волеизявление на заложния кредитор за събиране на равностойността на заложеното имущество, когато то или част от него не е намерено у залогодателя, или частният съдебен изпълнител може да пристъпи към събиране на неговата равностойност и по свой почин?
3. След като изпълнителното действие, за което е образувано изпълнителното дело, не е извършено от частния изпълнител, то същият дължи ли връщане на авансово внесената такса, тъй като е отпаднало основанието, поради което е внесена от ищеца?
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за разноски за касационното производство в размер на 660 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
[фирма] е поискало с молба от 18.03.2015 г. от частния съдебен изпълнител В. М. да извърши срещу [фирма] действия по предаване на заложеното по силата на договор за особен залог от 6.11.2014 г. имущество. Съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело и е насрочил процедурата по предаване на движимото имущество за 21.03.2015 г., а взискателят е внесъл такса по негова сметка в размер на 6 482, 93 лв. На насрочената дата съдебният изпълнител е констатирал, че вещите се намират у трето лице, което не е страна по договора за особен залог, поради което не е извършил предаването им на взискателя. С писмо, получено на 18.07.2015 г. взискателят е поискал връщане на внесената такса, тъй като изпълнителното действие не е било извършено. Съдебният изпълнител е отказал да върне таксата и е указал на взискателя, че следва да депозира искане за определяне равностойността на вещите, като в противен случай таксите ще останат в негова тежест. Въпреки липсата на такова искане, съдебният изпълнител служебно е продължил изпълнителното производство, преобразувайки го в събиране на равностойността на вещите, срещу което взискателят изрично се е противопоставил. На 13.10.20105 г. взискателят е прехвърлил вземането си за връщане на внесената такса на [фирма]/сега [фирма]/, което дружество е завело искове за това вземане и за мораторната лихва върху него за периода от 29.07.2015 г. до 16.11.2015 г. срещу частния съдебен изпълнител. Въззивният съд е отменил първоинстанционното отхвърлително решение и е постановил друго, с което е уважил исковете. Този съд е приел, че частният съдебен изпълнител не е извършил исканото действие по предаване на заложените вещи, тъй като незаконосъобразно е зачел права на трети лица, без да прецени дали тези права са придобити върху вещите преди учредяването на особения залог. След това съдебният изпълнител е предприел служебно действия по определяне равностойността на движимите вещи, които също са окачествени като незаконосъобразни без съответно искане от взискателя. След като изпълнителното действие не е осъществено, отпаднало е основанието за получаване на таксата, поради което съдебният изпълнител дължи нейното връщане.
С оглед установената от въззивния съд фактическа обстановка и изложените мотиви от решаващо значение за изхода на спора е отговорът на третия въпрос на касатора. Въззивният съд е дал разрешение на този въпрос, което съответства на чл.4, буква „в“, чл.4б от Закона за държавните такси и на въведените със Закона за частните съдебни изпълнители правила за частно принудително изпълнение в условията на конкуренция. Съгласно чл.4 от ЗДТ такси се дължат за извършване на действия и услуги от съдебните изпълнители, а с разпоредбата на чл.4б от ЗДТ е утвърден принципът, че недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Недължимо платени такси по принудително изпълнение са тези, които са внесени за действия, неизвършени от съдебния изпълнител. Предоставената от ЗЧСИ възможност частни лица да упражняват дейности по принудително изпълнение цели създаването на конкурентна среда, в която взискателят може да предпочете този съдебен изпълнител, който според него ще осъществи възложените му действия най-бързо, качествено и компетентно. Затова взискателят може както да се обърне към всеки съдебен изпълнител от съответния съдебен район, така и да оттегли своето възлагане и да се обърне към друг съдебен изпълнител, без да посочва причина съобразно чл.287, предложение първо от ЗЗД. Ако първият съдебен изпълнител все още не е осъществил никакви изпълнителни действия и услуги, такси не му се дължат съгласно чл.4 от ЗДТ. Затова авансово внесените такси следва да се върнат като платени на отпаднало основание. Именно такъв е и настоящият случай-взискателят е оттеглил поръчката си към касатора, от този момент взаимоотношенията между страните са прекратени и касаторът дължи връщане на внесената такса. По-нататъшните действия на частния съдебен изпълнител не са поискани, не са дължими и не могат да оправдаят задържането на таксата. Такъв е логичният отговор на втория въпрос на касатора, произтичащ от горецитираните правни норми. Тъй като за прекратяването на поръчката към съдебния изпълнител е достатъчно изявлението за нейното оттегляне, без значение е дали бездействията на съдебния изпълнител, мотивирали взискателя, са били законосъобразни. Ето защо първият въпрос на касатора не е относим към изхода на спора. По останалите въпроси разрешението на въззивния съд съответства на ясните законови разпоредби.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 660 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 459 от 28.11.2016 г., постановено по в.гр.д.№588 по описа за 2016 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 657 от 13.05.2016 г. по гр. д. № 6959 по описа за 2015 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено друго за осъждане на частния съдебен изпълнител В. Й. М. да заплати на [фирма] сумата от 6 482,93 лв. на основание чл.55, ал.1, предложение второ от ЗЗД, сумата от 200,29 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 29.07.2015 г. до 16.11.2015 г., ведно с лихви и разноски.
ОСЪЖДА частния съдебен изпълнител В. Й. М. да заплати на [фирма]-ЕИК:201677879 сумата 660/шестотин и шестдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: