О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 23.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.02.2016 две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева ч.гр.дело № 579 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 628 от 05.01.2016г., подадена от П. Д. П., чрез адв. Р. А., против определение №24216 от 30.11.2015г. на Софийски градски съд, търговско отделение, постановено по ч.гр.д.№14603/2015г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 20.10.2015г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 89 с-в, постановено по гр.д.№28658/2014г., с което е оставено без уважение искането на П. П. за освобождаване от внасяне на сумата от 600 лв., представляваща възнаграждение за особен представител на ответницата по делото Б. М. П..
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
По делото не е постъпил отговор от ответницата по жалбата Б. М. П..
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като поставя следните въпроси /цитирам/:
„1. За извършваната от съда преценка по чл.83, ал.2 ГПК за наличие на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на разноски за особен представител на ответната страна, ако за определени декларирани обстоятелства страната не е ангажирала доказателства.
2. С какви доказателствени средства се удостоверява имотното състояние и към кой момент това имотно състояние е от значение с оглед преценката на съда по чл.83, ал.2 ГПК.
3. Представлява ли друго констатирано обстоятелство по т.7 на ал.2 на чл.83 ГПК заплащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, респ. основание ли е това за отказ да се признае на страната правото за освобождаване от внасяне на такси и разноски по делото.”
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че жалбата против определение от 20.10.2015г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 89 с-в, постановено по гр.д.№28658/2014г. по описа на същия съд е неоснователна.Съдът е констатирал,че производството пред СРС е образувано по иск на П. Д. П. против Б. М. П. за прекратяване на сключения между тях брак по вина на ответницата,като с разпореждане от 28.08.2015г., връчено на ищеца на 19.10.2015г., първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, и е указал на ищеца в 7-дневен срок от съобщението да внесе по сметката на СРС сума в размер на 600 лв. за назначаване на особен представител на ответника.Съдът е отбелязъл,че с молба от 14.10.2015г. ищецът П. е заявил, че е безработен от 2013г., не получава никакви доходи и е в тежко материално състояние, поради което не може да заплати сумата от 600 лв.,като е поискал освобождаване от заплащането,придружено със декларация за материално и гражданско състояние по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК и с определението от 20.10.2015г. СРС е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от внасянето на възнаграждение за особен представител на ответника, излагайки доводи, че по делото са налице данни, че ищецът има собствен недвижим имот, който не е декларирал с молбата за освобождаване, поради което не може да се приеме, че е в тежко материално положение,последният е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболявания, които да му пречат да упражнява трудова дейност и да реализира доходи. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, предпоставка за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски е липсата на достатъчно средства за заплащането им, при съобразяване данните за възрастта и семейното положение на молителя, здравословното му състояние, имущественото му състояние и месечните му доходи, трудовата заетост и други констатирани обстоятелства,като преценката на съда, съобразно законоустановените критерии, следва да се извърши с оглед конкретната преценка на съда за възможностите на определено физическо лице да понесе разходите за производството.Съдът е приел,че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за уважаване на искането на П. П. за освобождаване от внасяне на сумата от 600 лв., представляваща възнаграждение за особен представител на ответника, тъй като видно от приложеното пълномощно по първоинстанционното дело, молителят е заплатил в брой сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, което представлява друго констатирано обстоятелство по т.7 на ал.2 на чл.83 от ГПК. Освен това, видно от приложения по делото нотариален акт, ищецът е собственик на недвижим имот, чието притежание същият не е декларирал в представената декларация за материално и гражданско състояние,като в графа „доходи” от приложената декларация ищецът е отбелязал, че получава месечен доход, без да уточнява неговия размер и източник.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, формулираните от жалбоподателя правни въпроси в изложението към частната касационна жалба са неотносими, тъй като същите не са от значение за изхода на делото и не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното определение. Изложените доводи в подкрепа на така формулираните въпроси по съществото си представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и подлежат на преценка в производството по разглеждане на частната касационна жалба след допускането й до касация, а не в стадия за селектиране на частните касационни жалби в производството по чл.274, ал.3 от ГПК.
Съгласно възприетото в т.1 на тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда, като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
С оглед изложеното,касационият съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №24216 от 30.11.2015г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д.№14603/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: