О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр.София, 30.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №387 по описа за 2009 год.
Постъпила е молба от В. Т. К. чрез процесуалния й представител адв. М, с която се иска да бъдат допълнени постановените определения №48 от 24.03.2009г. и №88 от 18.05.2009г. по гр.д. №387/2009г. на Върховния касационен съд, ІІІ гр. о., като й се присъдят направените разноски по делото в касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.
Ответникът по молбите Национална агенция по приходите оспорва молбите за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като прекомерно.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:
С определение №48 от 24.03.2009г. по гр.д. №387/2009г. на Върховния касационен съд, ІІІ гр. о., е оставена без разглеждане касационната жалба на Национална агенция по приходите срещу въззивното решение от 28.10.2008г. по гр.д. № 445/2008г. на Софийски градски съд, като недопустима и е прекратено образуваното касационно производство по нея.
Ответникът по касационната жалба В. Т. К. е депозирала писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК, с който е заявила становище по допустимостта и по основателността на касационната жалба. Поискала е да й бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 1000лв., съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита от 24.02.2009г. С определението липсва произнасяне по искането за разноски.
Касаторът Национална агенция по приходите е обжалвал определение №88 от 18.05.2009г. по делото с частна жалба до друг тричленен състав на ВКС.
Ответникът по частната жалба В. К. е депозирала писмен отговор по чл.276, ал.1 от ГПК, с което е взела становище по основателността на частната жалба. Поискала е да й бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита от 11.05.2009г.
С определение №88 от 18.05.2009г. по гр.д. №387/2009г. на Върховния касационен съд, ІІІ гр. о., е върната частната касационна жалба на Национална агенция по приходите срещу определение №48/2009г. С определението липсва произнасяне по искането за разноски.
В срока по чл.248, ал.1 от ГПК с молби вх. №4304/15.05.2009г. и вх. №5445/15.06.2009г. В. К. е поискала да бъдат допълнени определенията в частта за разноските, като й бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер съответно на 1000 и на 300лв.
При данните по делото Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че са налице предпоставките на чл.248 от ГПК за допълване на постановените определения по делото, в частта за разноските: съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноските на В. К. за производството по касационната и частната жалба. Исканията са направени своевременно, с писмените отговори към касационната и частната жалба. По делото са представени и доказателства за направените разноски – 1000лв. и 300лв., внесени като адвокатско възнаграждение на адв.Милованов по договори за правна помощ. Правото на страните на разноски е регламентирано с разпоредбата на чл.81 от ГПК, във връзка с чл.78 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. С оглед изхода на производствата по подадените от Национална агенция по приходите касационна жалба и частна касационна жалба по делото, както и на направеното от ответника по тях В. К. искане за разноски, следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя за направените от ответника по жалбите разноски.
Искането на Н. за присъждане на основание чл.78, ал.5 от ГПК на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение като прекомерни, е неоснователно. Съгласно §2 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите на чл.78, ал.5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. В случая касационната жалба е насочена срещу въззивно решение, с което е потвърдено решение за уважаване на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, последния за сумата 2348,74лв. и иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за сумата 1002,32лв. В случая договореният размер от 1000лв. за осъществената правна помощ за изготвяне на писмения отговор към касационната жалба, не надхвърля трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата в чл.9, ал.1, във връзка с чл.7, ал.1, т.1 и ал.2. Договореният размер от 300лв. за осъществената правна помощ за изготвяне на писмения отговор към частната жалба, също не надхвърля трикратния размер на възнаграждението, посочено в наредбата в чл.9, ал.1, във връзка с чл.11.
С оглед изложеното молбите за присъждане на разноски по чл.248 от ГПК е основателна и следва да бъде уважена.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, гр. С., да заплати на В. Т. К. от гр. С., ж.к.”Д”, чл.36, вх. В, ет.7, ап.85, направените разноски в касационното и в частното производство по делото в размер на 1300лв./хиляда и триста лева/.
Преписи от определението да се връчат на страните.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: