3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 26.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2663/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на М. С. М. – от [населено място] срещу Определение № 200 от 27.09.2016 г. по ч.т.д.№ 217/ 2015 г. на АС -Велико Търново, с което е оставена без разглеждане молбата по чл. 248 ГПК за допълване или изменяне на Определение №139 от 11.07. 2016 г. по същото дело в частта за разноските за двете съдебни инстанции, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага подробни съображения, че съдът е приел отговор, подаден от пълномощник без представителна власт, че не се е произнесъл по възражението му, че исковата молба е нередовна и следва да бъде върната, като подадена след срока по чл. 415 ал.1 ГПК и че следва да се обезсили издадената заповед и изпълнителен лист и че Банката е следвало да предприеме отказ или оттегляне на иска по гр.д.№ 103/ 2013 г. на ОС-Търговище. Счита, че съдът неправилно не му е присъдил разноски за първоинстанционното производство по съображения, че искането е недопустимо и въпросът е решен по същество с обжалваното определение. Сочи, че неправилно съдът е приложил т.2 от ТР №6/ 06.11.2013 г. по т.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, като следва да се приложи т.8 от същото – непредставянето на списък не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските. Иска определението да се отмени.
Ответникът по частната жалба [фирма] – Гърция, [населено място], чрез клона „А. банка – клон България” – [населено място] оспорва същата, като неоснователна, като поддържа, че страната, която претендира разноски, не е представила списък по чл. 80 ГПК, както и че и по същество искането за разноски е неоснователно, като не дължи разноски за нито една от двете съдебни инстанции.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2, вр. чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на М. С. М. – от [населено място] за изменение на Определение №139 от 11.07.2016 г. по ч.т.д.№ 217/ 2015 г. на АС-Велико Търново в частта за разноските. Изложени са съображения, че с това определение съдът се е произнесъл по същество по жалбата на М. С. М. за разноските за първоинстанционното производство – гр. д.№ 1476/2013 г. на ОС -Велико Търново, които първоинстанционният съд не е присъдил на ответника по делото поради това, че е станал причина за образуване на делото, затова искането на М. С. М. да му се присъдят тези разноски с молбата по чл.248 ГПК е недопустимо. По съображения, че към претендираните разноски за гр.д.№217/2015 г. на АС-Велико Търново в размер на 300 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 04.03.2015 г., няма представен списък по чл. 80 ГПК, е оставена без разглеждане молбата за изменение определението за разноските за въззивната инстанция.
Както се посочи, в обжалваното определение не се съдържат съображения за валидност или опорочаване на подадения от Банката Отговор на молбата по чл. 248 ГПК, нито по възражението на жалбоподателя, че исковата молба, като подадена след срока по чл. 415 ал.1 ГПК, е нередовна и следва да бъде върната и да се обезсили издадената заповед и изпълнителен лист и че Банката е следвало да предприеме отказ или оттегляне на иска по гр.д.№ 103/2013 г. на ОС-Търговище, затова съображенията на жалбоподателя по тези въпроси не следва да се обсъждат.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане молба по чл. 248 ГПК за разноските, претендирани за първо- инстанционното производство, е правилно. С Определението №139 от 11.07.2016 г. съдът се е произнесъл по същество и не е уважил частната жалба на М. С. М. за разноските за първоинстанционното производство – гр.д.№1476/2013 г. на ОС -Велико Търново, които първоинстанционният съд не му е присъдил по съображения, че е станал причина за образуване на делото. Искането на М. С. М. да му се присъдят тези разноски с молбата по чл. 248 ГПК е недопустимо и правилно със сега обжалваното определение е оставено без разглеждане.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане молбата по чл. 248 ГПК за разноските за въззивната инстанция 300 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 04.03.2015 г. за изготвяне и подаване на частна жалба срещу Определение №8 от 19.02.2015 г. по гр.д.№ 1476/2013 г. на ОС-Велико Търново е правилно. Искането в молбата по чл. 248 ГПК е искане за изменение на Определение от 11.07.2016 г., с което АС-Велико Търново е отказал да присъди разноски 300 лв. за въззивната инстанция поради неоснователност на подадената от М. С. М. частна жалба и непредставянето на списък по чл.80 ГПК прави молбата по чл. 248 ГПК недопустима, съгласно т.9 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 200 от 27.09.2016 г. по ч.т.д.№ 217/ 2015 г. на АС -Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: