О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№48
[населено място], 26.02.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 342 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], С. област, общ. К., срещу определение № 345/12.11.2014г., постановено по гр.д. № 4571/2014г. по описа на Върховния касационен съд, I г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение № 49/17.02.2014г. по гр.д. № 905/2013 г. на Добрички окръжен съд в потвърдената част и е прекратено образуваното касационно производството в тази част на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят не споделя мотивите на съда, че цената на всеки един от трите установителни искове за собственост е под 5000лв.
Ответниците по частната жалба [фирма] и С. К. С. оспорват частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна против съдебен акт, преграждащ развитието на делото, поради което е допустима.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Предявени са по гр.д. № 546/2012г. на Балчишки районен съд установителни искове за собственост от К.” О. и С. К. С. против В. Х. Д., В. П. Д. и [фирма] относно три недвижими имота: 1/сграда с площ от 78 кв.м. за туризъм с идентификатор 39459.25.34.19; 2/сграда с площ от 22 кв.м. допълващо застрояване с идентификатор 39459.25.34.20 и 3/сграда с площ от 34 кв.м. допълващо застрояване с идентификатор 39459.25.34.21, всички разположени в дворно място ПИ с идентификатор 39459.25.34 с площ от 3600 кв.м. по КК на [населено място], [община]. Изложени са твърдения, че двамата ищци са съсобственици на имотите по договори за покупко-продажба; първите двама ответници са се снабдили през 2008г. с констативен нотариален акт за собственост на имотите, а през 2009г. са ги продали на дружеството – ответник, представлявано от сина им. Видно от приложеното на л. 35 от първоинстанционното дело удостоверение от [община] данъчната оценка на първия имот е 5525,45лв., на втория имот – 2532,50лв. и на третия имот – 3913,86лв. В исковата молба е посочена цена на исковете 11 971,80 лв., която се равнява на сбора от данъчните оценки на трите имота.
С първоинстанционното решение исковете са уважени. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение по отношение на ответника [фирма] и е прекратено производството по въззивната жалба на същото дружество срещу уважаването на иска против ответниците В. Х. Д. и В. П. Д. поради липса на правен интерес.
За да остави без разглеждане касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение в потвърдителната му част съставът на Върховния касационен съд, I г.о. е посочил, че данъчната оценка на всеки от трите обекта по обективно и субективно съединените установителни искове за собственост е под 5000 лв., поради което касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК.
Този извод не може да бъде споделен по отношение на първия имот – сграда с площ от 78 кв.м. за туризъм с идентификатор 39459.25.34.19. Както бе посочено данъчната оценка на този имот е 5 525,45лв. и надвишава 5 000лв. Съответно цената на предявения установителен иск за собственост на този имот, определена по чл. 69, ал.1,т.2 ГПК, е равна на същата сума. В случая е без значение, че искът е предявен от двама съсобственици; с него се защитава правото на собственост като цяло и цената на иска се определя от стойността на имота.
По отношение на останалите два имота с идентификатори 39459.25.34.21 и 39459.25.34.20 действително намира приложение нормата на чл. 280, ал.2 ГПК – цената на тези искове е под 5 000лв. и касационно обжалване е недопустимо.
По изложените съображения частната жалба е частично основателна – относно установителния иск за собственост на сграда с площ от 78 кв.м. за туризъм с идентификатор 39459.25.34.19. В тази част определението за оставяне без разглеждане на касационната жалба и за прекратяване на касационното производство следва да бъде отменено и делото върнато на състава на Първо гражданско отделение за разглеждане на касационната жалба в тази част по реда на чл. 288 ГПК. В останалата част, с която е намерена за недопустима касационната жалба относно исковете за другите два обекта с идентификатори 39459.25.34.20 и 39459.25.34.21, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 345 от 12.11.2014 г., постановено по гр.д. № 4571/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение № 49/17.02.2014г. по гр.д. № 905/2013 г. на Добрички окръжен съд в потвърдената част и е прекратено образуваното касационно производството на основание чл. 280, ал. 2 ГПК досежно предявения установителен иск за собственост на недвижим имот – сграда с площ от 78 кв.м. за туризъм с идентификатор 39459.25.34.19 по кадастралната карта на [населено място] и ВРЪЩА делото на състава на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия в отменената част.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото определение в останалата обжалвана част, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение № 49/17.02.2014г. по гр.д. № 905/2013 г. на Добрички окръжен съд в потвърдената част и е прекратено образуваното касационно производството на основание чл. 280, ал. 2 ГПК досежно предявените установителни искове за собственост на следните имоти – сграда с площ от 22 кв.м., допълващо застрояване, с идентификатор 39459.25.34.20 и сграда с площ от 34 кв.м., допълващо застрояване, с идентификатор 39459.25.34.21, разположени в дворно място с идентификатор 39459.25.34 по КК на [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: