О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
С., 27.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 59 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 119836 от 16.ХІ.2012 г. на [фирма]-С., подадена против въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 4.Х.2012 г., постановено по гр. дело № 455/2012 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГК, 72-и с-в, от 24.Х.2010 г. по грд. № 11845/2010 г. в атакуваната негова част: за осъждане на този застраховател – на основание чл. 208, ал. 1 КЗ – да заплати на ищеца В. А. Д. от [населено място] сума над размера от 12 684.21 лв. и до присъденото с този съдебен акт обезщетение от 18 163.59 лв.
Оплакванията на застрахователя касатор са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение както в нарушение н материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция „съобразно разпоредбите на закона и принципа на справедливост, ведно с всички законни последици – вкл. с присъждане на разноски по компенсация”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователят обоснована приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 1/13.VІІ.1953 г., по процесуалноправния въпрос: „по прилагането на нормата на чл. 235 вр. чл. 236, ал. 2 ГПК”. Отделно от това, при съпоставка на обжалваното решение с друго /влязло в сила/ въззивно решение на СГС, ГК, с-в ІV-В, от 23.ІV.2007 г., постановено по гр. дело № 2442/06 г., се налагала констатация за произнасяне по два противоречиво решавани от съдилищата материалноправни въпроса, а именно:
1/ Дали при наличието на тотална щета на МПС, когато необходимите разходи за ремонт надвишават с повече от 70% действителната му стойност към датата на ПТП, следва – на плоскостта на разрешението по чл. 193, ал. 4 КЗ – да се приспадне от дължимото застрахователно обезщетение стойността на действително запазените части от това МПС?;
2/ При наличието на тотална щета на МПС и неприспадане на стойността на запазените части от дължимото обезщетение, обогатява ли се неоснователно застрахованият, комуто се изплаща цялата стойност на същото МПС?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация В. А. Д. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. Относно наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
Процесуалноправният въпрос, във връзка с който застрахователят поддържа, че произнасянето на СГС било в противоречие със задължителната практика на ВКС (ППВС № 1/1953 г.) не е бил ясно и точно формулиран. Недопустимо е, от друга страна, отъждествяването на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК с основание за допустимост на касационния контрол. Дали правилно е била приложена „нормата на чл. 235 вр. чл. 236, ал. 2 ГПК” – при довод за „липса на адекватна и пълно преценка на всички събрани по делото доказателства” е въпрос, който се отнася до правилността на обжалваното въззивно решение, но не обосновава приложно поле на касационния контрол. От друга страна, сега действащата разпоредба на чл. 272 ГПК няма свой аналог в отменения процесуален закон, за който се отнасят постановките на ППВС № 1/1953 г.
2. Относно наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК:
Съответно при уточняване съдържанието на двата материалноправни въпроса, релевирани от д-вото касатор като противоречиво решавани от съдилищата, те всъщност се свеждат до един: „Дали застрахованото лице се обогатява неоснователно, ако в хипотеза на тотална щета (по смисъла на чл. 193, ал. 4 КЗ), не бъде приспадната от действителната стойност на увреденото МПС тази на запазените негови части?”
За да постанови атакуваното въззивно решение СГС е приел, че установеният в чл. 208, ал. 3 КЗ принцип, че дължимото застрахователно обезщетение „трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието”, не би могъл да се дерогира в хипотезата на тотална щета с приспадане от действителната стойност на увреденото МПС на стойността на запазените негови части – дори и ако такава възможност изрично би била уговорена между страните по застрахователното правоотношение по застраховката „Автокаско на МПС”. Съгласно чл. 22, ал. 2 от действащата и понастоящем Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка „Г. отговорност” на автомобилистите (Обн. ДВ, бр. 25 от 24.ІІІ.2006 г.), при установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение не може да се определени под 75% от размера на действителната стойност. Това нормативно разрешение е било взето предвид при постановяване на влязлото в сила решение на СГС, ГК, с-в ІV-В, от 23.ІV.2007 г. по гр. дело № 2442/06 г., на което касаторът се позовава в изложението си в подкрепа на тезата за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Следователно не е налице идентичност на правния въпрос, тъй като предмет на това влязло в сила решение на СГС е било произнасянето по пряк иск по чл. 407 /отм./ ТЗ във връзка със сключена задължителна застраховка „Г. отговорност” на автомобилистите, докато обжалваното в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК въззивно решение има за свой предмет друг иск /по чл. 208 КЗ/, основан на различна имуществена застраховка -„Автокаско на МПС” .
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 4.Х..2012 г., постановено по гр. дело № 455/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2