3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
С., 29.01.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 224 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 1625 от 25.10.2011 год. по т.д.№ 596/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Постъпила е и допълнителна касационна жалба срещу постановеното по реда на чл.247 ГПК Решение № 1664 от 03.11.2011 год. по същото дело с което съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си от 25.10.2011 год. изразяваща се в неправилно посочване на номера на първоинстанционното дело по чието решение се е произнесъл.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК синдикът на [фирма] (н) изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол.
Основното въззивно решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 818 от 23.08.2010 год. по т.д.№ 69/2007 год. на Софийски градски съд, VІ- т.о. С него е бил уважен предявеният от синдика на [фирма] (н) срещу [фирма] – в несъстоятелност и [фирма] (сега АД) иск с правно основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ за прогласяване нищожността на сключената след началната дата на неплатежоспособност на първия ответник възмездна сделка – продажба за 100000 лв. на недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], ул.Г.”, целият с площ 3024 лв. Сделката е материализирана с нот.акт № 24 т.І д.№ 23/2001 год. вх.рег № 3551 акт.№ 47 т.ХІІ д.№ 2610/2001 год. на службата по вписванията. Данъчната оценка на имота е 81000 лв. към датата на продажбата. Твърдението на ищеца е, че сумата от 100000 лв. за която е продаден имота е значително под неговата действителна стойност.
За да приемат, че искът е основателен, съдилищата са се позовали на заключенията на назначените по делото експертизи относно стойността на имота, към датата на сделката. Заключението на тройната експертиза сочи сумата 174100 лв. при особено мнение на един от експертите, сочещ 161353 лв. Приели са, че имотът е продаден на цена с ? по-ниска от действителната, а САС е посочил и допълнителния аргумент, че разликата надхвърля 50% от цената, дори да биха били ползвани аргументите по особеното мнение на вещото лице досежно възприетия оценъчен метод – приходен или сравнителен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК [фирма] се позовава на основанията чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Сочи, че решението на САС е недопустимо, тъй като съставът се е произнесъл по несъществуващо дело № 1190/2009 год. и диспозитивът на въззивния акт гласи „оставя в сила”, тъй като ГПК не предвижда „оставяне в сила” на решението на предходната инстанция. Възпроизведени са и доводи, съдържащи се в касационната жалба относно използването на неправилния метод от експертите за оценката на недвижимия имот, а „същественият процесуален въпрос е кои релевантни факти следва да кредитира решаващия състав за да приеме за обоснована и справедлива съответната пазарна оценка на даден имот”. Противоречивата практика се основава на „реда и начина за определяне на справедливата пазарна цена”.
Както е прието с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този материалноправен или процесуалноправен (а не фактически) въпрос, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Въпросът за допустимостта на въззивното решение е свързан с наличието на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт, която е отстранена по реда на чл.247 ГПК. Ще следва да се отбележи, че доводите на касатора срещу решението по чл.247 ГПК са, че то е недопустимо, като коригиращо недопустим акт, а актът е недопустим, тъй като е оставено в сила решение по дело с погрешен номер. Нямат характеристиката на правни въпроси и цитираните по-горе фактически въпроси по оценката на имота.. При произнасянето на съдилищата по искове с правно основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ, преценката е за всяка конкретна сделка и за всеки имот поотделно. Т.е. противоречива практика по правен въпрос не е въведена. Дори преценката относно стойността на имота да е неправилна, това би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1625 от 25.10.2011 год. по т.д.№ 596/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.