2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
гр.София, 29 януари 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 165 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. от [населено място], срещу въззивно определение № 324/27.10.2015 г. на Апелативен съд Велико Търново, постановено по възз. ч. гр. д. № 403 по описа на съда за 2015 г., с което като е потвърдено определение от 22.01.2014 г. на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 864/2013 г., са оставени без разглеждане предявените от М. Д. субективно съединени искове с правно основание чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД и е прекратено производството по делото.
Частната касационна жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба, насочена срещу акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С определение от 22.01.2014 г. на Окръжен съд – Кюстендил, постановено по гр. д. № 864/2013 г. съдът е оставил без разглеждане предявените от М. Д. срещу четиридесет и двама ответника (индивидуализирани в първоинстанционния съдебен акт) субективно съединени искове с правно основание чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД и е прекратил производството по делото.
Първоинстанционният съдебен акт е обжалван от М. Д. с частна жалба, по повод на която пред Апелативен съд – Велико Търново е образувано възз. ч. гр. д. № 403/2015 г., по което съдът се е произнесъл с определение № 324/27.10.2015 г., като е потвърдил постановеното на 22.01.2014 г. определение на Окръжен съд Кюстендил. Прието е, че изложените от ищеца обстоятелства в исковата му молба и твърдените за неправомерни действия от страна на магистрати, съставляват служебна дейност по осъществяване на съдебната власт, поради което попадат в обхвата на предвидения в чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ функционален имунитет и предявените на това основание срещу тях искове са недопустими. Посочено е, че правото на имунитет при осъществяване на съдебната власт е част от правния статут на съдията, който по силата на изричната конституционна норма не носи отговорност /гражданска или наказателна/ за служебната си дейност и постановените в хода на производството съдебни актове. Поради това, въззивният съд е приел, че с оглед изложените от ищеца факти и обстоятелства в исковата му молба, от които се твърди, че произтичат уврежданията, причинени от действия на ответниците в качеството им на магистрати по конкретни дела, производството е недопустимо, тъй като подобна възможност за носене на отговорност е изключена с изрични законови норми.
Срещу това определение на въззивния съд е подадена частната касационна жалба на М. Д., в която са изложени доводи, че съдебният акт е неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необоснован, поради което се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че при постановяване на атакуваното определение апелативният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.280, ал.1 ГПК е налице бланкетно посочване на едно от основанията за допускане на касационно обжалване – това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но липсва формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и който да е обусловил правните му изводи.
Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, а може само да го уточни и конкретизира, но не може да допусне касационното обжалване по въпрос, който не е поставен от касатора, освен ако проблемът касае нищожността или недопустимостта на обжалвания съдебен акт, каквато хипотеза не е налице в случая.
В подадената частна касационна жалба и в изложението по чл.280, ал.1 ГПК се съдържат доводи и твърдения, които не кореспондират с предмета на спора, като същевременно не е направен и опит да се формулира въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК.
Липсата на формулиран правен въпрос, релевантен за изхода на спора, е необходимо и достатъчно условие за недопускане на касационното обжалване, без да се разглежда релевираното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което е бланкетно посочено и не аргументирано.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 324/27.10.2015 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по възз. ч. гр. д. № 403 по описа на съда за 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.