О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София,30.01.2013 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 950 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд,АО,ІІІ-г състав, постановено на 05.08.2012г. по гр.д.№2862/2012г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която М. Т. П. е осъдена да заплати на В. М. С. 7567.30лв. обезщетение за лишаване от ползване на 3/8 ид.части от апартамент,находящ се в [населено място], [улица],[жилищен адрес]; 2561.10лв.-обезщетение за лишаване от ползване на ? ид.част от вилна сграда,находяща се в дворно място в [населено място], [община], представляващо УПИ * в кв.25 и 721.96лв. обезщетение за лишаване от ползване на ? ид.част от дворното място в [населено място],всички суми дължими за периода от 20.10.2005г. до 18.05.2009г.,ведно със законната лихва от 21.09.2009г. на основание чл.31,ал.2 ЗС.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено , че съдът се е произнесъл по решавания противоречиво от съдилищата въпрос личното ползване на имота по смисъла на чл.31,ал.2 ЗС само от един от съсобствениците предпоставка ли е за основателността на иска или е достатъчно той да създава пречки пред ползването на останалите съсобственици,както и по въпроса след като съсобственикът,който е получил писмена покана по чл.31,ал.2 ЗС отговори,че не възразява против ползването на отправилия поканата и е готов да го предостави, освобождава ли се от задължението за заплащане на обезщетение,ако неползващият не осъществява поведение и не извършва действия, обективиращи желанието му за реално ползване на имота.
Ответницата по касационна жалба не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявените от В. С. по реда на чл.31,ал.2 ЗС претенции са основателни,въззивният съд е приел,че тя е отправила нотариална покана до М. П. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесните имоти,връчена на адресата на 20.10.2005г.,което съдът е приел за достатъчно,за да възникне основание за ангажиране отговорността по чл.31,ал.2 ЗС за ползващия вещта съсобственик /М. П./ и за да се освободи от тази отговорност М. П. е следвало да предложи на В. С. да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността и да й осигури възможността реално да упражнява това свое право.
Прието е,че от страна на М. П. с нотариална покана е изразено съгласие за съвместно ползване на имотите,но липсват доказателства за предоставяне на такова ползване,което е в тежест на ответника по предявения иск. Прието е също така,че процесните имоти през исковия период са били ползвани само от М. П.,която не е установила да е предоставила на В. С. възможността да ползва същите според дела си в съсобствеността.
Изложени са съображения,че за ангажиране отговорността на ползващия вещта съсобственик е достатъчно неползващият съсобственик да отправи писмено и ясно изявление за това,че желае обезщетение за своите права без да е необходимо да посочва квоти на съсобственост или размер на търсеното обезщетение,а ако между съсобствениците има спор по този въпрос,той следва да бъде решен по надлежен ред.Прието е,че неползващият вещта съсобственик не е длъжен да изяви желание за лично ползване,тъй като обогатяването на другия съсобственик е породено от ползването на цялата съсобствена вещ ,а не от липсата на изразена воля от претендиращия обезщетение да ползва вещта според правата си-фактът, че един от съсобствениците ползва цялата вещ е приет за достатъчен за пораждане правото на другия съсобственик да претендира обезщетение от деня на писменото поискване,тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик.
Прието е за установено,че М. П. е ползвала и двата имота през исковия период,вкл. като е държала ключовете от вилната постройка, като ги е предоставила на съседка,за да надзирава имота-след смъртта на наследодателя е считала процесните имоти за свои и е имала съответното отношение към тях.
Изложени са съображения,че лично ползване по смисъла на чл.31,ал.2 ЗС не означава фактическо пребиваване на съсобственика в общия имот,а означава имотът да е на негово разположение в обем,по-голям от неговите права на съсобственик. Прието е,че съсобственикът ползва лично вещта и пречи на другите съсобственици да я ползват според правата си независимо дали я ползва пряко за задоволяване на лични потребности,дали държи чрез другиго,но без да придобива граждански плодове от това или просто държи достъпа до имота-невъзможността ищецът да използва общата вещ е в пряка причинна зависимост от поведението на ответника,който го лишава от достъпа до съсобствения имот,поради което и следва да отговаря за пропуснатите ползи на основание чл.31,ал.2 ЗС.
По въпроса дали личното ползване на имота е предпоставка за ангажиране отговорността на един от съсобствениците или е достатъчно той да създава пречки пред ползването на останалите съсобственици според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване – изложеното в обжалваното решение становище съответства на указанията по приложението на чл.31,ал.2 ЗС,дадени в ТР №7/02.11.2012г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГК на ВКС,в което е прието,че лично ползване по смисъла на чл.31,ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик,който възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата си,без да се събират добиви и граждански плодове. Съществуващото преди приемане на ТР №7/02.11.2012г. противоречие при разрешаването на този въпрос понастоящем е преодоляно и доколкото възприетото от въззивния съд становище съответства на начина,по който ОСГК на ВКС е разрешила противоречието,основание за допускане на касационно обжалване в конкретния случай не е налице.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали ползващият вещта съсобственик при получаване на писмена покана по чл.31,ал.2 ЗС се освобождава от отговорност,ако отговори,че не възразява против ползването на отправилия поканата и ако неползващият не осъществява поведение и не извършва действия,обективиращи желанието му за реално ползване на имота.
Основният въпрос в този случай според настоящия състав е че не е достатъчно ползващият вещта съсобственик само да изрази формално /в писмена форма/ съгласие и отправилият поканата съсобственик да ползва вещта. От съществено значение е дали реално е предоставена възможността за осъществяване на такова ползване-осигурен е достъп, предаден е ключа,доколкото без подобна възможност реално да е била предоставена,неползващият вещта съсобственик не би могъл да упражни правата си,независимо от действията,обективиращи желанието му за реално ползване. Разглежданата в посочените от касатора решения на ВКС хипотеза обаче не касае тази възможност-в решение №782/05.12.2005г. по гр.д.№568/2005г. на І ГО на ВКС и в решение №721/28.10.1992г. по гр.д.№580/1992г. на І ГО на ВКС е прието,че ако ползващият съсобственик след отправената му писмена покана отговори,че предоставя ползването на общата вещ в съответствие с правата на съсобственика,който не я ползва и последният откаже,то обезщетение не се дължи. В случая обаче не се установява неползващият вещта съсобственик да е отказал да се възползва от предоставената му реална възможност да ползва имота. Сочената съдебна практика следователно не обосновава наличие на противоречиво разрешаване на поставения от касатора въпрос,нито на въпрос,относим към настоящия правен спор.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 05.08.2012г. по гр.д.№2862/2012г. по описа на Софийски градски съд,АО,ІІІ-г състав.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: