О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
С. 30.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕЦЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. ч.гр.д. № 7349/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. В. Л. като пълномощник на В. С. П., против определението на Окръжен съд- Враца, постановено на 12.11.2014 г. по в.гр.д. № 639/2014 г., с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Тезата на жалбоподателя е, че след като към момента на предявяване на претенцията му за обезщетение, основана на клауза от колективния трудов договор, договорът е бил действащ, по- късно заведеното дело с предмет обявяване на тази клауза за недействителна няма обуславящо значение, тъй като при евентуалното уважаване на иска по чл. 60 КТ съдебното решение ще има сила за в бъдеще. Сочи също, че той не е страна в производството по иска по чл. 60 КТ, поради което не може да защити правата си.
В писмен отговор на частната жалба насрещната страна Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци” изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е определение за спиране на производството по делото, постановено за пръв път от въззивен съд, което подлежи на разглеждане от ВКС по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, поради което въпросът за наличието на представките на чл. 280, ал.1 ГПК, относим само към касационното обжалване по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, не се поставя и настоящият състав не дължи произнасяне по тях.
Предявеният от жалбоподателя в настоящото производство иск има за предмет присъждане на допълнително обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, което счита, че се дължи от ответника на основание чл. 40 от К. от 13.03.2013 г., сключен между Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци”, Фирмена синдикална организация при Държавно предприятие ”Радиоактивни отпадъци” към Националната федерация на енергетиците- К. и Фирмена синдикална организация към ДП “Р.” към Федерация “Атомна енергетика” КТ “Подкрепа”. Пред въззивната инстанция са представени доказателства, че пред Софийски районен съд е образувано гр.д. № 53373/2014 г. по иск с правно основание чл. 60 КТ, предявен от Д. Т. К. против ДП ”Радиоактивни отпадъци”, Фирмена синдикална организация при Държавно предприятие ”Радиоактивни отпадъци” към Националната федерация на енергетиците- К. и Фирмена синдикална организация към ДП “Р.” към Федерация “Атомна енергетика” КТ “Подкрепа”, за обявяване недействителност на чл. 40 от същия К., като противоречащ на Закона за защита от дискриминация и браншовия К.. При тези данни въззивният съд е приел, че разрешаването на спора по чл. 60 КТ има обуславящо значение по отношение предявения от В. П. иск, тъй като има за предмет правоотношение, съществуването или несъществуването на което се включва в предмета на спряното дело. Съдът е посочил, че влязлото в сила решение по иска по чл. 60 КТ ще има правоустяновяващо действие и по отношение на жалбоподателя В. П., независимо, че същият не е страна по него, тъй като той се е присъединил към К..
Обжалваното определение е правилно. Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че за да се произнесе по иска за заплащане на допълнително обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, претендирано въз основа на клауза от К., към който ищецът се е присъединил, следва да се произнесе и по въпроса дали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение има валиден К., пораждащ право на такова обезщетение. С оглед на това правилно е приел, че наличието на висящо дело по чл. 60 КТ с предмет обявяване недействителност на клаузата от К., на която ищецът основава правата си, има преюдициално значение по отношение повдигнатия от В. П. имуществен спор, и съставлява основание за спиране по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК на обусловеното дело.
Неоснователен е поддържаният в частната жалба довод, че между двете дела липсва необходимата според закона връзка на обусловеност, тъй като при евентуално уважаване на иска по чл. 60 КТ, влязлото в сила решение ще има действия занапред и няма да засегне правата, породени от К. преди обявяването му за недействителен. Доколкото в глава ІV от КТ, регламентираща предмета и действието колективните трудови договори, няма разпоредба, аналогична на чл. 75, ал.1 КТ, приложима при недействителност на индивидуалните трудови договори, нито е предвидено субсидиарното приложение на тези правила при обявяване недействителност К., следва да се приеме, че по отношение на правните последици от обявяване на К. или отделни негови клаузи за недействителни, ще намерят приложение общите правила за недействителността.
Д. за нарушение на чл. 74, ал.5 КТ е изцяло неотносим към правилността на обжалваното въззивно определение.
По тези съображения въззивното определение следва да блъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд- Враца, постановено на 12.11.2014 г. по в.гр.д. № 639/2014 г., с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: