4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 30.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1497 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Д. Ж. Д. против Решение № 69 от 25.02.2016г. по в.т.д.№ 686/2015г. на Пловдивския АС, ТО, 2 състав, с което след отмяна на решението по т.д. № 929/2013г. на ОС Пловдив, е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК срещу [фирма], [населено място] иск за признаване за установено съществуването на вземане за сумата 318 000 евро въз основа на запис на заповед, издаден от [фирма] за същата сума на 28.02.2011г., с поемател Д. Д., с падеж 30.06.2012г., ведно със законната лихва от 16.07.2012г. – датата на подаването на заявлението, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 11123/2012г. на РС Пловдив.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се иска отмяната му на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Оспорва се правилността на извода на апелативния съд, че записът за заповед е недействителен поради липса на дата, тъй като в текста на документа датата на издаването следва подписа на издателя. Касаторът счита за необоснован извода на въззивната инстанция за доказано каузално правоотношение между страните във връзка с което е издаден менителничният документ. Искането е за уважаването на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса Отразява ли се на валидността на записа на заповед изписването на датата и мястото на издаването му непосредствено след подписа на издателя върху документа /върху същия материален носител, върху който е обективирана волята на издателя му/. Допълнителната предпоставка е обосновава с тезата, че разрешаването на въпроса е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липсата на съдебна практика по този въпрос и даването на отговор ще допринесе за разглеждането и решаването на този и сходни казуси съобразно точния смисъл на закона. Поставен е като процесуалноправен и втори въпрос: Задължен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, които имат значение за решението му по съществото на правния спор и да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства, по който се поддържа допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК с позоваване на решенията по т.д.№ 213/2012г. на ІІ т.о. и по т.д.№ 811/2012г. на ІІ т.о. на ВКС. Поставен е и въпрос, относим към частта от решението досежно разноските.
В писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответника, който е оспорил правилността на първоинстанционното решение по наведеното в отговора на исковата молба твърдение, че записът на заповед не съдържа реквизит „дата на издаване”, поради което е нередовен. Поддържал е, че в документа такава дата изобщо липсва, тъй като е поставена след подписа на издателя и е изложил доводи срещу допустимостта на свидетелските показания относно времето и начина на поставянето на датата върху документа. Съставът на апелативния съд е констатирал, че датата на издаване /”28.02.2011г.”/ и мястото на издаване в записа на заповед, послужил като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, са положени в текста на документа след подписа на издателя. Посочил е, че записът на заповед е едностранна формална сделка и поражда правно действие при установяване, че издателят е автор на волеизявлението, съдържащо необходимите реквизити, в неговата цялост. Мотивирала е, че авторството се удостоверява с полагане на подпис, който представлява потвърждение, че посоченото за издател лице е автор на изявлението, което логически предполага подписът да е поставен под текста, материализиращ изявлението или в края на последното изречение; че всеки текст след или под подписа не може да се приеме като част от волеизявлението/сделката. Приела е, че в конкретния случай наличието на датата на издаване на документа след подписа на автора е пречка да се приеме, че тя е част от волеизявлението на С. К. – управител на дружеството – издател и това обстоятелство опорочава качеството му на менителничен и годен да удостовери задължение за плащане на издателя му документ. Обсъдени са и доводите на въззивника по повод изводите на ОС за обезпечено от записа каузално правоотношение и са изложени съображения за недоказаността му.
Неоснователно е искането за допускане на обжалването по материалноправния въпрос относно реквизита „дата на издаване” на записа на заповед. Безспорно е в съдебната теория и практика, че подписът на издателя на записа като удостоверяващ съдържанието на документа следва да е поставен след останалите задължителни реквизити, включително и след датата на издаването, както и че документ, който не съдържа датата на издаване не е запис на заповед – чл.536,ал.1 ТЗ, като непълнотата на съдържанието по т.6 на чл.535 ТЗ „дата”, е непреодолима. При формулирането на въпроса касаторът игнорира и безспорния по делото факт /посочен в допълнителната искова молба/, че датата на издаването е поставена не от законния представител на издателя, а от поемателя; че датата на издаване е изписана впоследствие от ищеца и е след подписа на издателя; че издателят е оспорвал твърдението на ищеца, че датата е поставена в присъствие на законния му представител и с негово съгласие. Не е налице и въведената от касатора допълнителна предпоставка. Приложното поле на касационното обжалване, поддържано в хипотезата на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК предпоставя аргументирана обосновка защо и в какъв смисъл произнасянето по реда на чл.290 ГПК би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване тълкуването на конкретна правна норма с оглед измененията в законодателството, или, че се касае за непълна или неясна законова разпоредба, по прилагането на която следва да се създаде практиката. Разпоредбата на чл.535 ТЗ е ясна в последователното изброяване на реквизитите на менителничния документ, като т.6 „дата и място на издаване” логично предхожда т.7 „подпис на издателя”. Неоснователна е и тезата на касатора, че определението, постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК по ч.т.д.№ 28/2010г. на ІІ т.о. не съдържа произнасяне по въпроса за опорочаване на формата на записа при полагане подписа на издателя преди окончателния текст на документа. Изводите на апелативния съд са съобразени с даденото разрешение, което е още едно основание за недопускане на касационното обжалване.
Вторият въпрос, поддържан като процесуалноправен е твърдение за допуснати от апелативния съд процесуални нарушения, които могат да послужат като основание за отмяна на решението, но е и като основание за допускане на обжалването – като обща предпоставка за упражняване на факултативния касационен контрол. Наред с това, въпросът е относим към приетото от въззивната инстанция за обезпеченото от записа каузално правоотношение, чието установяване, при извод за нередовен запис на заповед, е ирелевантно при спор по чл.422 ГПК във вр.с чл.417,т.9 ГПК.
Произнасянето по въпроса за разноските по делото е предпоставено от допускане на касационното обжалване и постановяване на решение по съществото на спора, поради което настоящият състав не обсъжда третия поставен в изложението въпрос, свързан с доказването им.
Ответникът по касационната жалба претендира заплащане на разноски за настоящото производство по договор за правна защита и съдействие от 14.05.2016г. и преводно нареждане за сумата 7 404.лв. в размер на договорения адвокатски хонорар, които следва да му бъдат присъдени.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 69 от 25.02.2016г. по в.т.д.№ 686/2015г. на Пловдивския АС, ТО, 2 състав.
Осъжда Д. Ж. Д. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 7 404лв. /седем хиляди четиристотин и четири лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: