О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 05.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.01.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 7481/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5472/23.07.2013г.,подадена от Т. Г. Б. от [населено място],против решение №291/20.06.2013г. на Пазарджишки окръжен съд,ГК,втори въззивен състав,постановено по в.гр.д.№326/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №196/18.03.2013г. на Районен съд [населено място],ХІгр.с., постановено по гр.д.№4331/2013г. по описа на същия съд-за отхвърляне иска на Т. Г. Б. срещу Т. Г. Б. и М. К. Б. за приемане за установено,че ищцата Т. Б. е собственик на основание давностно владение на апартамент №17 в [населено място],на [улица],ет.4,състоящ се от три стаи дневна,кухня,баня,клозет,дрешник,антре,три лоджи,с обща квадратура по одобрения план от 100,74 кв.м,при описани в решението съседи,ведно със зимнично помещение №3,с площ от 13,75кв.м,ведно с 3,24/100 ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя,предоставена с протокол №10/31.08.1963г. на ОНС,върху парцел І,кв.279 по плана на [населено място] от 1965г.,като неоснователен.
В изложението си,приложено към касацицонната жалба,касаторът счита че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение,на основание член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като заявява/цитирам/:
„1.От една страна-процесното касационно обжалване е допустимо при условията на чр.280,ал.1,т.1 от ГПК-а именно-поради произнасянето на въззивния съд по съществен за предмета на делото процесуалноправен и материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,отразена в ТР№1/2012г. от 06.08.2012г.,ОСГК на ВКС,Решение №195/28.06.2011г. по гр.д.№86/2011г. ,ІІго,ГК на ВКС,Решение №123/15.06.2010г. по гр.д.№431/2009г.,ІІго,ГК на ВКС,Решение №96/26.02.2010г. по гр.д.№44/2009г.,ІІ го,ГК на ВКС.
Конкретно-съществения за предмета на делото въпрос,решен от въззивния съд в противоречие с посочената по-горе практика на ВКС е въпроса за доказване на упражнявана от ищцата непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот с намерение неговото своене,демонстрирани недвусмислено по отношение на отнетниците/сънаследници,който въпрос е решен отрицателно за ищцата-въпреки че същата е доказала наличието на извършеното от нея,веднага след смъртта на общия наследодател през 2001г. едностранно заемане на процесния имот,съпроводено с освобождаването му от двамата ответници/сънаследници,последвано от непрекъснато упражнявана от ищцата от период от повече от 10 години фактическа власт върху процесния имот с намерение за неговото своене,съпроводено с периодично отблъскване на ответниците от достъп до същия имот.”
В точка втора от изложението се твърди,че е налице основанието предвидено в член 280,ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,поради произнасянето на съда по процесуалноправни въпроси,свързани със задължението на съда,както следва:
„Трябва ли съдът изрично да укаже на страните при условията на член 146,ал.1,т.5 от ГПК отпадането на презумпцията по член 69 от ЗС,когато е сезиран с искова молба за установяване на собствеността по силата на давностно владение,упражнявано от ищеца върху вещ,която първоначално е придобита от него в съсобственост чрез наследяване?
Трябва ли съдът изрично за укаже на страните при условията на член.146,ал.1,т.5 ГПК,наличието на презумпцията по чл.70,изр.3-то от ЗС”,както и относно редовността на исковата молба.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че процесния имот е бил придобит по време на брака на общия наследодател на страните Г. Б.-поч.30.06.2001г. и преживялата му съпруга ответницата М. Б.,след смъртта на последния съсобствен между страните-преживялата съпруга М. Б.,и децата родени от брака им- ищцата Т. Б.-дъщеря и първия ответник Г. Б.-син.Съдът е посочил,че когато един от сънаследниците,упражнява лично или чрез другиго фактическата власт върху сънаследствени имот се смята,че я упражнява да всички сънаследници,т.е. той е само държател на техните части и за да може да ги придобие по давност,на каквато хипотеза се позовава ищцата,следва да е отнето владението върху вещта и да не се допуска същото да се упражнява от останалите сънаследници.Съдът е приел за установено с доказателствата по делото,че след смъртта на общия наследодател през 2001г.,всеки от сънаследниците го владее като свой съобразно правата си,като независимо от обстоятелството,че поради влошени отношения през 2006г. ответницата М. Б. била принудена да напусне имота,последната продължава да заплаща всички сметки,консумативи,разноски за ремонт и не се е дезинтересирала от имота.След анализа на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че са останали недоказани твърденията на ищцата за придобиване на правото на собственост върху процесния имот,тъй като за това е необходимо давностно владение в продължение на 10 години за недобросъвестния владелец,което в случая не е налице за ищцата/исковата молба депозирана на 22.10.2012г./.Освен това,във връзка с оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд,въззивният съд е посочил, че с определението си по реда на член 140 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест,във връзка с което ищцата е следвало да проведе пълно и главно доказване на релевантните факти/от кога и как владее процесния имот със съответните доказателствени средства/,което последната не е сторила,поради което правилно е бил отхвърлен предявеният иск като неоснователен.
С оглед възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,в изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по делото и който е обусловил изводите на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от почти изцяло цитираното по-горе изложение ,депозирано от касатора,в точка първа от същото липса формулиран такъв правен въпрос,а сочения като такъв по своето съдържание представлява касационни оплаквания,по смисъла на член 281,т.3 ГПК за неправилни изводи на съда,заедно с твърдения на ищцата,настоящ касатор,каквито се поддържат по делото за непрекъснато владение на имота и своенето му,които обаче според посоченото по-горе в решаващите мотиви на съда,са останали недоказани.Още повече,че от съдържанието на тези мотиви е видно,че изводите на съда са съобразени,а не са в противоречие със цитираната от самия касатор задължителна практика на ВКС.
По отношение на формулираното в точка втора от изложението на касатора:под формата на въпрос отново се поставят касационни оплаквания за допуснати процесуални нарушения, във връзка със задълженията на съда,съгласно разпоредбата на член 146 от ГПК,за които въззивният съд се произнесъл в решаващите мотиви,обосновавайки изпълнението на тези законови изисквания,съобразно постановения с определение №228/ 18.01.2013г. по делото от първоинстанционния съд, доклад по чл.146 ГПК.Освен това е налице достатъчно задължителна практика по приложението на тази процесуална норма от ГПК,включително и с възприетото в Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС,с която практика е съобразено постановеното въззивно решение.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №291/20.06.2013г. на Пазарджишки окръжен съд,ГК,втори въззивен състав,постановено по в.гр.д.№326/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: