4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 05.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1286/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Сдружение “Тракийско дружество В. Руси С.” – [населено място] срещу Решение № 522 от 31.10.2013 г. по т.д. № 913/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 271 от 10.06.2013 г. по т.д. № 638/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен искът на Г. Й. Й. – от [населено място] срещу Сдружение “Тракийско дружество В. Руси С.” – [населено място] по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ и са отменени решенията, взети на 23.06.2012 г. от ОС на сдружението, с оплакване за незаконосъобразност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че когато ищецът иска отмяна на решенията на ОС поради това, че са взети от лица, които не са членове на сдружението – т.е. несъществуване на вписани решения, разгледано от съда като основание по чл. 25 ал.6 ЗЮЛНЦ, предвиждащ отмяна на незаконосъобразни решения, то съдът се е произнесъл в противоречие с ТР №1/06.12.2002 г. на ВКС, ОСГК – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, евентуално по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса за задължението на съда да се произнесе по предявения иск в рамките, очертани от основанието и петитума, жалбоподателят поддържа, че е решен в отклонение с т.8 на ППлВС №1/1985 г. и т.10 на ТР №1/17. 07.2001 г. на ВКС,ОСГК – предявен е иск относно несъществуващи, нищожни решения на ОС на дружеството, а съдът се е произнесъл по въпроса отменяеми ли са тези решения, с което е нарушил диспозитивното начало, а и липсва произнасяне по въведеното основание за нищожност на решенията. Жалбоподателят сочи, че по въпроса: следва ли при иск за установяване нищожност на вписано решение, проверката да се простира и по отношение законосъобразността му, съдът се е произнесъл противно на ТР №1/ 06.12.2002 г. на ВКС, ОСГК. Прави оплакване, че въззивният съд не е обсъдил изложеното негово оплакване във въззивната жалба относно решенията, взети от ОС по т.5 от дневния ред – въпросът относно необсъждане на всички посочени от страната основания за отмяна съдът е решил в отклонение на т.1 на П. №7/27.12.1965 г. на ПлВС. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. Й. Й. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като липсват ясно и конкретно изложени решени правни въпроси, както и конкретно посочени основания за допускане на касационно обжалване, а оплакванията са за неправилност на решението, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ и да отмени решенията, взети на 23.06.2012 г. от ОС на Сдружение “Тракийско дружество В. Руси С.” – [населено място], въззивният съд е приел, че ищецът има активна процесуалноправна легитимация, тъй като членството му е възстановено и че искът е предявен в едномесечния срок от узнаване по чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ – ищецът не е присъствал на ОС и е узнал за взетите решения на 13.07.2012 г. с уведомяване за определението за спиране на регистърното производство, и е предявил иска на 27.07.2012 г., а ответникът не е доказал друга дата на узнаване. След обсъждане доводите на страните и анализ на събраните писмени и гласни доказателства, съдът е обосновал, че са незаконосъобразни взетите решения на 23. 06.2012 г. от ОС на сдружението. Аргументирал е, че са взети без да е установено кои и колко лица са били в залата, като броят на присъстващите постоянно е променян – лицата свободно са напускали залата; в приемане на решенията са участвали и лица, които нямат качество на членове, и не са участвали всички присъствали на ОС членове; в протокола на ОС е отразено, че всички решения са приети с единодушие, а по отделните точки от дневния ред са взети решения с различен брой гласове; при включени лица, които не са членове или са вписани като напуснали дружеството, не може да се прецени съобразно броя на гласовете за промени в устава и избор на нови органи, спазено ли е изискването на устава за квалифицирано мнозинство; решенията по т.5 от Протокола от 23.06.2012 г. не са включени в обявения в Д.в. дневен ред.
С оглед изложеното е неоснователен доводът на жалбоподателя за произнасяне от въззивния съд в противоречие с ТР №1/06.12.2002 г. на ВКС, ОСГК. Съгласно установената съдебна практика относно пороците и защитата срещу нищожни и незаконосъобразни решения на ОС на търговски дружества, съответно приложима и в случая, нищожно е липсващото (невзето) решение, което е отразено в протокола на ОС – когато не е проведено ОС по въпроса или изобщо не е било провеждано гласуване по дадения въпрос, въпреки което в протокола е вписано, че решение е взето от ОС. Нищожно е и решение, взето от ОС или от другите органи на дружеството извън пределите на определената от закона и учредителния акт компетентност на ОС. Защитата срещу нищожните решения се осъществява с установителен иск по чл. 97 ал. 1 или З ГПК(отм.), съответно чл. 124 ал. 1 и 3 ГПК. Нарушаване на процесуалните изисквания относно начина на оповестяване на мястото, кворума, времето и дневния ред за провеждане на събранието не обуславя нищожност на решението, а отменимост, като процесуално незаконосъобразно.
Относно решенията на ОС на сдружения с нестопанска цел в постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции е прието, че когато е проведено гласуване от участващите в ОС, това означава взето решение, а съответствието му със закона и устава, може да се преценява по иск по чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ. Когато страната се позовава на нарушения на устава и на закона при вземане на решения от ОС на сдружение с нестопанска цел (напр.не са допуснати да гласуват новоприети членове), искът е с правно основание чл. 25 ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на взетите решенията, като незаконосъобразни; основанията във връзка с неспазване на необходимия кворум за взимане на решения, съставляват основание за незаконосъобразност на взетите от ОС решения – в този смисъл са Р.№94/ 15.10.2012 г. по т.д.№734/ 2011 г. на ВКС, І т.о.; Р.№167 от 04.11.2013 г. по т.д.№ 1292/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
Релевираните от ищеца обстоятелства, на които основава иска по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ, и посочени от първоинстанционния съд в доклада по чл. 146 ГПК: законосъобразно ли е проведено ОС от гледна точка на участие в него на лица, които не притежават качеството на членове на сдружението, и на решенията по т.5 от дневния ред от гледна точка на съответствие с обявения в поканата дневен ред, не дават основание да се приеме, че ищецът е поддържал основания за нищожност на взетите решения от ОС на сдружението на 23.06.2012 г.
Затова изложените от жалбоподателя въпроси: когато ищецът поддържа, че е налице несъществуване на вписани решения, чиято отмяна иска, основание ли е по чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ, предвиждащ отмяна на незаконосъобразни решения, не са решени от въззивния съд в противоречие с ТР №1/06.12.2002 г. на ВКС, ОСГК. Не е решен в отклонение със съдебната практика и въпросът за задължението на съда да се произнесе по предявения иск в рамките, очертани от основанието и петитума, тъй като ищецът е искал отмяна на решенията, като незаконосъобразни и не е поддържал същите да са нищожни, като несъществуващи, нито съдът е имал задължение да се произнася по основание за нищожност, каквото ищецът не е въвел. Без да е предявен иск за установяване нищожност на вписано решение на ОС на сдружението, съдът не е извършил неправилна проверка, която да се простира и по отношение законосъобразността му. Оплакването на жалбоподателя, че въззивният съд не е обсъдил изложените във въззивната жалба негово оплакване относно решенията, взети от ОС по т.5 от дневния ред, е оплакване за неправилност на решението и не е основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 522 от 31.10.2013 г. по т.д. № 913/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Сдружение “Тракийско дружество В. Руси С.” – [населено място] да плати на Г. Й. Й. – от [населено място] 800 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: