ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48
София,27.10. 2008г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
БОЙКА ТАШЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 2461 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 от ГПК по касационната жалба на адвокат И като процесуален представител на Е. И. У. от София срещу решението на Софийския градски съд от 22.ІІ.2008г. по гр.д. № 1755/2007г., с което е оставено в сила решението на Софийския РС от 19.І.2007г. по гр.д. № 6122/1996г., с което е прогласено обезсилването по силата на чл.288 ал.7 от ГПК /отм./ на възлагателното решение от 01.VІІ.2004г. по гр.д. № 4977/2003г. на СГС и е изнесен на публична продан апартамент, находящ се в София, ул.”А” № 40, на първи етаж, ведно с таванско и избено помещения и идеални части от общите части на сградагта и от дворното място, с разпределяне на получената сума между Е. И. Т. при равни квоти.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторката сочи, че въззивния съд е разрешил спора в противоречие с практиката на ВКС /решение № 879/11. ХІ.1986г. на ВКС – І ГО/, съгласно която длъжникът не отговаря, ако неизпълнението или забавеното изпълнение при погасяването на вноските за уравнение на дяловете се дължи на причини, които не може да му се вменят във вина – основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, и че въззивният съд не допуснал събиране на писмени и гласни доказателства за материалното и здравословно състояние на касаторката, с което я лишил от възможността да докаже практическата си невъзможност в определения от закона 6 месечен срок да заплати дължимата сума – основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че не са налице в случая сочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, съображенията за което са следните:
За да постанови атакуваният съдебен акт, Софийският градски съд е приел, че с влязло в сила решение на СГС от 01.VІІ.2004г. по гр.д. № 4977/2003г. е извършена делбата между страните с поставянето на делбения имот – посоченият апартамент – в дял и изключителна собственост на Е. У. , която е осъдена да заплати на Д. Т. в 6 м. срок от влизането на решението в сила 32 500лв. за уравнение на дела й, ведно със законната лихва. Срокът е изтекъл на 08.ІІІ.2005г., но сумата не е заплатена, при което и по силата на чл.288 ал.7 от ГПК /отм./ са настъпили условията да се прогласи обезсилването по право на възлагателното решение, респективно за възстановяване висящността на делбения процес във фазата по извършване на делбата. Императивно формулираната норма на чл.288 ал.7 от ГПК /отм./ изключва всяка възможност, включително и извинителни причини, за незачитане последиците на неизпълнението в шестмесечния срок с оглед и произтичащото по закон обезсилване на възлагателното решение и отпадане с обратна сила на основанието на паричното задължение. Поради това съдът не е допуснал исканите от У. гласни доказателства за установяване наличието на такава извинителна причина /здравословното й състояние/ за неплащането в срок.
Съгласно чл.280 ал.1 т.1 от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. В разглеждания случай тази предпоставка не е налице. В подкрепа на твърдението си касаторката представя решение № 879/11. ХІ.1986г. на ВКС І ГО и решение № 196/29. ХІ.1990г. на 5 чл. състав на ВКС. Действително и в двете решения е прието, че длъжникът не отговаря при неизпълнение или забава в плащането на уравнение дела на останалите съделители, ако това се дължи на причини, които не може да му се вменят във вина. Това разрешение, обаче, е било в съответствие с разпоредбата на чл.288 ал.7 от ГПК /отм./ в редакцията й до изменението по ДВ бр.64/1999г., но не и след него, когато приемането на извинителни причини по чл.81 ал.1 от ЗЗД за неспазване на изискванията на закона /за плащане на уравнението в 6 месечен срок/ е недопустимо. В този смисъл е и т.10 от ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, имащо задължителен за съдилищата характер по силата на чл.130 ал.2 от ЗСВ и съобразено в разглеждания случай.
Съгласно чл.280 ал.1 т.3 от ГПК на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното приложение на закона или за развитие на правото. С оглед изложените в предишния абзац съображения недопускането от въззивния съд на доказателства за установяване материалното и здравословно състояние на касаторката и практическата й невъзможност поради това в 6 месечния законен срок да заплати присъдената в нейна тежест сума за уравнение дела на ответницата по касация не представлява произнасяне по съществен процесуален въпрос, тъй като не е от значение за изхода на спора, а и за приложението на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийския градски съд, ІІ “Г” отделение, на 22.ІІ.2008г. по гр.д. № 1755/2007г. въззивно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: