ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48
София, 24.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 428/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. И. – от гр. П. срещу Решение № 86 от 29.ІV.2008 г. по гр.д. № 31/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 443 от 7. ХІІ.2007 г. по гр.д. № 111/ 2007 г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която Р. П. И. е осъден да заплати на Е. ”К” – гр. П. сумата 16 000 лв., дължима по запис на заповед от 30.V.2001 г., със законната лихва от 19.VІ.2007 г.
Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, в която връзка излага фактите по делото, обсъжда доказателствата и сочи основания за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В Изложение от 5.VІ.2008 г. сочи, че няма съдебна практика по приложението на чл. 534 ал. 1 ТЗ и затова как се отнася искът, предявен на това основание, към иска по чл. 252 ГПК (отм.), като в случая съдът едновременно е приел, че вземането по каузалното отношение е погасено, но е присъдил обезщетение за неоснователно обогатяване. Жалбоподателят счита, че се засягат въпросите за давностните срокове и доколко се обезмислят разпоредбите за тях по каузалните отношения, обезпечени със запис на заповед, чрез трансформация на вземането в такова по чл. 55 ЗЗД.
Ответникът по жалбата К. Т. Г. – Е. с фирма “К” – гр. П. с Отговор от 30.VІ.2008 г. оспорва основанията за допускане на касационно обжалване и иска касационната жалба да не се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят е посочил разрешени от въззивния съд въпроси, които счита за съществени и от неговото изложение може да се приеме, че процесуалният въпрос, разрешен от въззивния съд е: в производство по иск по чл. 534 ал. 1 ТЗ следва ли да се зачете силата на пресъдено нещо на решение, постановено по иск по чл. 252 ГПК (отм.) и трябва ли съдът отново да разгледа възраженията на издателя на записа на заповед за изплащане на задължението.
По този въпрос въззивният съд е изложил, че е разрешен с решението по гр.д. № 189/ 2006 г. на Плевенски окръжен съд по предявения от кредитора положителен иск по чл. 252 ГПК (отм.), въпреки което въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е обосновал защо приема за неоснователно възражението на ответника, че не дължи сумата, произтичаща от каузалните отношения. Поради това отговорът на изложения процесуален въпрос не влияе на правилността на решението на въззивния съд и затова въпросът не е съществен по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК.
Останалите засегнати в изложението на жалбоподателя въпроси съставляват материалноправни въпроси от съществено значение за спора, тъй като се отнасят до провеждането на иска по чл. 534 ал. 1 ТЗ. Тези въпроси съдът е разрешил в съответствие със закона и с практиката на ВКС. Погасяването по давност на иска по чл. 252 ГПК (отм.), поради което е отхвърлен с решение по гр.д. № 189/ 2006 г. на ПлОС, има за последица неоснователно обогатяване на издателя на записа на заповед. Налице е издаден в полза на ищеца действителен по форма и съдържание запис на заповед, въз основа на доказателствата въззивният съд е стигнал до заключение, че е налице обогатяване на издателя на записа на заповед за сметка на ищеца, както и че има причинна връзка между погасяването на правата на ищеца, и обогатяването на ответника, респ. обедняването на ищеца – налице са предпоставките за уважаване на иска по чл. 534 ал. 1 ТЗ.
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че няма съдебна практика по приложението на чл. 534 ал. 1 ТЗ, по който въпрос ВКС се е произнесъл с Решение № 599/ 17.ІІІ.2006г. по т.д. № 664/ 2004 г., Решение № 433 /19.ІV.2005 г. по т.д. № 320/ 2004 г., Решение № 208/ 21.ІІІ.2006 г. по т.д. № 498/ 2005 г. и др., като следва да се имат предвид и решенията, постановени по чл. 421 (отм.) ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 86 от 29.ІV.2008 г. по гр.д. № 31/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: