О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
гр. София, 01.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 795 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А” А. , гр. С., приподписана от процесуален представител адв. Н срещу решение от 07.05.2009г. по гр. д. № 1434/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е оставено в сила решението от 07.03.2008г. по т. дело № 1350/2006г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав и „А” А. , гр. С. е осъдено да заплати на „А” А. , гр. С. направените по делото разноски в размер 300 лв. С първоинстанционния съдебен акт е отменено решението на С. на директорите на „А” А. , гр. С., взето с протокол № 48 от 15.05.2006г. за увеличение на капитала на „А” А. , гр. С. от 115 550 лв. на 415 550 лв. чрез издаване на нови 300 000 броя акции с номинална стойност 1 лев всяка, като противоречащо на чл. 196, ал. 3 във връзка с чл. 195 и чл. 194, ал. 1 ТЗ и устава на ответното дружество, и ответникът е осъден да плати на ищеца на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ сумата 30 лв. – направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради това, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Въззивният съд не се е произнесъл по аргументите във въззивната жалба, обосноваващи липсата на правен интерес от обжалване на решението на СД по протокол № 48/15.05.2006г. Според касатора САС недопустимо се е произнесъл по пороци на решенията на СД, с които не е бил сезиран от „А” А. , гр. С., като в същото време не е изложил мотиви защо не разглежда първоначално заявените искови претенции за нарушения на чл. 195 ТЗ. Неправилно съдът интерпретира устава, като тълкува ТЗ. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение – молба касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи, че съдът се е произнесъл по непредявени претенции и е тълкувал разпоредбите на ТЗ относно увеличението на капитала в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът „А” А. , гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че дружеството – ищец е процесуално легитимирано да участва в производството, тъй като е предявило иска в качеството си на акционер, каквото е притежавало към датата на подаването на исковата молба. Тълкувайки систематично разпоредбите на ал. 1 и ал. 4 на чл. 196 ТЗ, решаващият съдебен състав е направил извод, че СД може да бъде овластен да увеличава капитала до определен размер и за определен срок, но за лишаване на акционери от правото да придобият част от новите акции или пълното отпадане на това тяхно право е необходимо решение на Общото събрание, взето с квалифицирано мнозинство. Разпоредбата на чл. 7а от У. на „А” А. съдържа изрично овластяване СД да увеличава капитала чрез издаване на нови акции по реда на чл. 196 ТЗ, но не и по своя преценка да ограничава права на съдружници. По делото не е установено провеждането на Общо събрание преди решението на СД, което да е овластило директорите да вземат решение за ограничаване правата на акционерите при придобиване на акции от новата емисия. Поради това въззивният съд е приел, че при вземане на решението си на 15.05.2006г. Съветът на директорите на „А” А. е нарушил императивната разпоредба на чл. 196, ал. 4 ТЗ и чл. 7, ал. 6 от собствения си устав. Констатирайки, че порокът „липса на решение за ограничаване или отпадане на правата на акционерите по чл. 194, ал. 4 ТЗ” е посочен в исковата молба, решаващият съдебен състав е направил извод за неоснователност на оплакването, че първоинстанционнят съд се е произнесъл по пороци на решението на СД, с които не е бил сезиран от ищеца.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора правни въпроси относно произнасяне на съда по непредявени претенции и тълкуване на разпоредбите на ТЗ, касаещи увеличението на капитала, са от значение за настоящия спор, тъй като от тях зависи допустимостта на решението и основателността на предявения иск.
Задължителна е практиката на ВКС, че съдът дължи произнасяне по предявения иск, индивидуализиран с изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум. При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийски апелативен съд е съобразил, че порокът „липса на решение за ограничаване или отпадане на правата на акционерите по чл. 194, ал. 4 ТЗ” е посочен в исковата молба. Посочените основания за отмяна на решението на С. на директорите на „А” А. от 15.05.2006г. са следните: увеличението на капитала не може да става едновременно по чл. 196, ал. 1 и чл. 196, ал. 3 ТЗ; в решението няма обосновка на емисионната стойност на новите акции и доклад за причините, налагащи ограничение на правата на акционерите; липсва решение за ограничаване или отпадане на правата на акционерите по чл. 194, ал. 4 ТЗ; липсва решение на ОСА за овластяване СД за приемане на решение за ограничаване правата на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ; ако СД е взел решение за ограничаване правата на акционерите да придобият новите акции, то и правото на мажоритарния акционер „С” ЕООД да придобие новите акции е изключено; нарушение на чл. 195 ТЗ – „С” ЕООД не е външно лице, а мажоритарен собственик. Като се е произнесъл по заявения порок за липса на решение за ограничаване или отпадане на правата на акционерите по чл. 194, ал. 4 ТЗ и липса на решение на ОСА за овластяване СД за приемане на решение за ограничаване правата на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е постановил допустимо решение.
Преценявайки допустимостта на предявения иск с оглед правния интерес на ищеца, решаващият съдебен състав се е съобразил с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002г. на ВКС, ОСГК, че в закона е дадена възможност на всеки съдружник/акционер да предяви иска по чл. 71 ТЗ като установителен, конститутивен или осъдителен, в зависимост от естеството на нарушаването на членствените права, но във всички случаи трябва да е налице правен интерес като положителна процесуална предпоставка.
Тълкуването на разпоредбите на ТЗ относно увеличението на капитала и конкретно на чл. 194, ал. 4, чл. 196, ал. 1 и ал. 3 ТЗ е направено от Софийски апелативен съд в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 155/29.10.2009г. по т. дело № 832/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1603/05.12.2003 г. по гр. дело № 2484/2002г. на ВКС, ІІ т. о., решение от 28.05.2005 г. по гр. дело № 897/2004 г. на ВКС, ТК, II о. и други. Възможността за ограничаване или отпадане на предимството при изкупуване на новите акции от акционерите е регламентирано с императивни норми. Преди да се премине към увеличаване на капитала на акционерното дружество по реда на чл. 195 ТЗ – под условие, че акциите се закупят от определени лица на определена цена, както и срещу облигации на дружеството, трябва предварително да бъде взето решение на общото събрание по чл. 194, ал. 4 ТЗ за отпадане на предимството на акционерите за изкупуване на новите акции, респективно С. на директорите да бъде овластен за това с решение на Общото събрание, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции. По този начин се защитава правото на акционерите да участват в увеличението на капитала, съобразно дяловото си участие в акционерното дружество
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.05.2009г. по гр. д. № 1434/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.