О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 15.06.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 104 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Л. Д. срещу решение № 288/09.06.2011 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по т.д. № 285/2011 г. в частта, в която е отменено уважително решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по иск на касатора срещу [фирма] за главница 60696 лв. и 20387.10 лв. лихва за забава по фактура № 387/31.07.2007 г. и е постановено друго решение, отхвърлящо претенциите за тази фактура със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Подадена е и насрещна касационна жалба от [фирма] чрез адвокат И. Д. срещу същото решение в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното решение, уважаващо иска срещу [фирма] по фактура № 3151/01.11.2006 г. за главница и лихва за забава.
В насрещната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
[фирма] оспорва касационната жалба на [фирма] по съображения в писмен отговор.
[фирма] не взима становище по насрещната жалба на [фирма].
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба на [фирма] и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба на [фирма] е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПОС са предявени искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.327 ТЗ за заплащане цена на доставен лозов посадъчен материал с лихва за забава за конкретно посочени суми по две фактури: № 387/31.07.2007 г. и № 3151/01.11.2006 г. Исковете са уважени от ПОС. П. е потвърдил решението на ПОС относно претенциите по фактура № 3151/01.11.2006 г., а е отменил решението на ПОС и е постановил друго решение, отхвърлящо претенциите по фактура № 387/31.07.2007 г. П. е приел, че претенциите по фактура № 387/31.07.2007 г. са неоснователни, тъй като фактурата не е двустранно подписана, има разминаване между осчетоводяването й при двете страни като номер и период, поради което това осчетоводяване не установява идентичност на удостоверения с осчетоводяването договор при двете страни. Изводът на П. е направен при обсъждане на събраните по делото доказателства във връзка с извършените доставки между страните, осчетоводяването им, както и данните за извършена цесия на вземане към трета страна, която също не индивидуализира прехвърленото вземане и за нея не може да се приеме, че е породена от твърдения от страната договор за покупко-продажба.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК:
1. „Правилно и законосъобразно ли е да се отхвърли иск, с който се иска осъждане за плащане на цена на извършена доставка, която е осчетоводена от ответната страна заради различен начин на осчетоводяване при него и при другата страна?”
2. „Правилно и законосъобразно ли е при решаване на делото, съдът да не вземе предвид и да не обсъди всички събрани доказателства?”
Касаторът твърди разрешаване на тези въпроси от П. в противоречие със съдебна практика на ВКС, обективирана в приложени решения.
Въпросите касаят общо неправилност на решението на въззивния съд, която не може да бъде обсъждана в производството по чл.288 ГПК с оглед разграничението на основанията по чл.280 ГПК и чл.281 ГПК. Не не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Приложените решения на ВКС са по обективно неидентични казуси, като различието между тях и настоящия казус е с оглед различните доказателства по делата, а не с оглед различните правни изводи по тях. И по настоящото дело, съдът е обсъждал всички събрани по делото доказателства и конкретно осчетоводяването на процесните фактури от страните, но с оглед различията на това осчетоводяване при двете страни, за което са изложени подробни съображения, П. е приел, че осчетоводяването при двете страни не дава основание да се приеме, че става дума за една и съща доставка по една фактура, която не е двустранно подписана, осчетоводена е с друг номер и друга дата при двете страни. Не са изложени съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – доводите за наличие на тази разпоредба са свързани с неприемане на крайния изход по спора и с искане за пререшаването му от ВКС, а не с наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на [фирма] не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П. в обжалваната му част.
При липса на основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на [фирма] и на основание на чл.287 ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба на [фирма].
Съдът не присъжда разноски на ответната страна [фирма], назависимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани и няма данни да са направени разноски от тази страна в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 288/09.06.2011 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. № 285/2011 г. в частта, в която е отменено уважително решение на Пловдивски окръжен съд по иск на [фирма] срещу [фирма] за главница 60696 лв. и 20387.10 лв. лихва за забава по фактура № 387/31.07.2007 г. и е постановено друго, отхвърлящо претенциите за тази фактура със законните последици.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.