7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр. София,17.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия А. Баева т.д. № 1307 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. М. и по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Л., и двете срещу решение № 8 от 05.01.2015г. по т.д. № 3825/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 609 от 22.04.2014г. по т.д. № 35/2013г. на СГС, ТО, VI – 10 състав и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разноски за въззивното производство в размер на 5 489,92 лева. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./ за сумата 134 831 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имущетвена застраховка от 19.01.2012г., обективиран в застрахователна полица № 59187413, и иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 134 831 лева, представляваща обезщетение за вреди, както и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разноски размер на 3 925,94 лева.
Касаторът [фирма] поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при изяснена фактическа обстановка относно валидността на застрахователното правоотношение и настъпването на покрит риск – противозаконно отнемане на застахования автомобил, въззивният съд е формирал неправилни изводи за автоматично настъпване на последиците от развалянето на договора след изтичане на 15-тия ден след падежа на втората вноска от премията. Счита, че въззивният съд е приложил нормата на чл.202 от КЗ /отм./, без да са налице предпоставките за това, вследствие на което е достигнал до погрешния извод, че застрахователният договор е автоматично прекратен. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с наличието на основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е приизнесъл по следните материалноправни въпроси в противоречие с решение № 83 от 05.07.2010г. по т.д. № 808/2009г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 147 от 07.12.2012г. по т.д. № 850/2011г. на ВКС, ТК, I т.о.:
1. Налице ли е прекратяване на застрахователния договор, когато втората вноска е изплатена след петнадесетия ден от падежа, но преди настъпването на застрахователното събитие при сключена застраховка „Автокаско”, съобразно разпоредбата на чл.202, ал.1 и ал.2 КЗ, приета като дължимо и надлежно изплатена от застрахователния брокер;
2. Застрахователната премия представлява ли единна и неделима престация по сключения алеаторен застрахователен договор, чието плащане може да се разсрочи на части и незаплащането в срок на една от тези части не представлява ли частично неизпълнение, което не води до автоматичното прекратяване на застрахователното правоотношение;
3. Приложимо ли е фингирано връчване на предупреждението за прекратяване на застрахователния договор, след като е налице само частично неизпълнение на задължението за заплащане на застрахователната премия;
4. Не следва ли да се счете, че приемането на втората вноска от неделимата застрахователна премия след изтичането на петнадесет дни представлява конклудентно действие от страна на застрахователя, изразяващо воля за продължаващо и надлежно изпълнение;
5. Когато застрахователят съгласно чл.202, ал.2 вр. ал.1 КЗ изрично е посочил в полицата, че ще прекрати договора при закъснение за плащане на разсрочена вноска с изтичане на 15-дневния срок от падежа, длъжен ли е да уведоми застрахования, че е упражнил потестативното си право да прекрати застрахователния договор;
6. Като се има предвид, че застрахователната премия е единна и неделима и се определя за целия едногодишен срок на договора, то неплащането на отделна вноска от нея, при уговорено разсрочена плащане, представлява ли пълно неизпълнение на договора от страна на застрахования или е частично неизпълнение.
Поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Попада ли в обхвата на дейност на застрахователния брокер правото да администрира претенциите на потребителя на застрахователни услуги от името на застрахователя и какви дейности следва да извършва застрахователният брокер? Осъщетвените от него дейности ангажират ли отговорността на застрахователя?”.
Касаторът [фирма] – трето –лице помагач във въззивното производство, поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита за необоснован извода на въззивния съд, че застрахователният договор е автоматично прекратен, като твърди, че съдът неправилно е приложил чл.202, ал.2 КЗ, без да са налице предпоставки за това. Твърди, че по делото не е било установено да е подадено уведомление към застрахования, че към определен момент договорът е прекратен, като неподаването на такова уведомление и приемането на плащането на закъснялата вноска водят до извода, че ответникът – застраховател не е упражнил потестативното си право да прекрати застрахователния договор към момента на настъпване на основанието по чл.202, ал.2 КЗ /отм./. Счита, че тази разпоредба противоречи на чл.19, ал.2 от Конституцията и издадения въз основа на нея Закон за защита на потребителите и по-специално на чл.143 от него. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване поради наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Като се има предвид, че застрахователната премия е единна и неделима и се определя за целия едногодишен срок на договора, то неплащането на отделна вноска от нея, при уговорено разсрочено плащане, представлява ли пълно неизпълнение на договора от страна на застрахования или е частично неизпълнение;
2. Когато застрахователят съгласно чл.202, ал.2 вр. ал.1 КЗ /отм./ изрично е посочил в полицата, че ще прекрати договора при закъснение за плащане на разсрочена вноска с изтичане на 15-дневния срок от падежа, длъжен ли е да уведоми застрахования, че е упражнил потестативното си право да прекрати договора;
3. Приемането на плащането на закъсняла вноска над 15 дни след падежа, при условие, че междувременно не е настъпило застрахователно събитие, представлява ли мълчаливо съгласие от страна на застрахователя за продължаване на договора;
4. Фактът на закъсняло плащане на дължима вноска от застрахователната премия в срок сам по себе си има ли характер на прекратително условие за действието на застрахователния договор;
5. Какъв е фактическият състав, при който застрахователно правоотношение може да се счита валидно прекратено на основание чл.202, ал.2 КЗ /отм./.
Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 83 от 05.07.2010г. по т.д. № 808/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 147 от 07.12.2012г. по т.д. № 850/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 161 от 13.11.2012г. по т.д. № 607/2011г. на ВКС, ТК, I т.о.
Ответникът [фирма] оспорва касационните жалби. Поддържа, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като в изложенията си касаторите са посочили общи правни формулировки относно същността на застрахователната премия и законоустановените начини на плащането й, без да обосноват защо ги считат за съществени за делото и без да уточнят към кой от поставените въпроси се отнасят посочените решения на ВКС. Излага съображения за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е възприел като безспорна фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд. Приел е за неоснователна тезата на въззивниците, че застрахователят е приел забавеното плащане на втората разсрочена вноска, с което мълчаливо е признал, че договорната връзка не е била прекъсната след изтичането на срока по чл.202, ал.2 КЗ, тъй като в същия срок не бил отправил писмено предупреждение за прекратяването на договора. Изложил е съображения, че не може да бъде споделено даденото от ищеца превратно тълкуване на решение № 83 от 05.07.2010г. по т.д. № 808/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., в което е обсъден друг правен казус, възникнал при различна фактическа обстановка. Счел е, че в случая е налице пълно неизпълнение на задължението за заплащане на втората разсрочена вноска и затова застрахователят основателно е отказал плащане, позовавайки се на освобождаващата го клауза на т.5.4. от общите условия на договора, съгласно която „покритието по застрахователния договор се прекратява в 24 часа на 15-ия ден след датата на падежа”. Въззивният съд, приемайки за неоснователни оплакванията срещу правилността на обжалваното пред него решение, е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно които с оглед плащането след падежа на втората разсрочена вноска, на основание чл.202 КЗ /отм./ застрахователният договор е прекратен. Съдът е взел предвид, че застрахователят изрично е посочил в застрахователната полица кое от правата си по чл.202, ал.1 КЗ /отм./ ще упражни при неплащане на разсрочена вноска, а именно: правото да прекрати договора, поради което е приел, че на основание чл.202, ал.2 КЗ /отм./ писменото предупреждение се счита връчено. С оглед на това е достигнал до извода, че са налице всички елементи на фактическия състав на прекратяването на застрахователния договор по чл.202 КЗ /отм./ и договорната връзка е прекратена на 05.05.2012г. Изложил е съображения, че плащането от страна на застрахования на втората вноска след прекратяването на застрахователния договор е без основание и липсата на изрично противопоставяне от страна на застрахователя за приемане на плащането не води до възстановяване на договорната връзка.
По предявения евентуален иск с правно основание чл.49 ЗЗД първоинстанционният съд е изложил в мотивите на решението си, към които въззивният съд е препратил, че в конкретния случай не е налице договорно правоотношение между ответника и третото лице-помагач, поради което не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество по чл.49 ЗЗД за действията на застрахователния брокер, с които е въвел ищеца в заблуждение, че разполага с валидна застраховка. Приел е, че застрахователният брокер съгласно чл.153, ал.1 КЗ извършва застрахователно посредничество срещу възнаграждение по възлагане от потребител на застрахователни услуги, като договорно правоотношение възниква между тези лица, а застрахователят не е страна по договора и съответно няма качеството на възложител.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивното решение.
Формулираните от касатора [фирма] първи шест материалноправни въпроси и поставените от касатора [фирма] пет материалноправни въпроси, отнасящи се до фактическия състав, при който съгласно чл.202, ал.2 КЗ /отм./ настъпва прекратяване на застрахователния договор, са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи. Отговор на тези въпроси е даден в постоянната съдебна практика – т.2 на ТР № 1 от 23.12.2015г. по т.д. № 1/2014г. на ОСТК, решение № 236 от 21.12.2013г. по т.д. № 1778/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 161 от 13.11.2012г. по т.д. № 607/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 111 от 30.07.2014г. по т.д. № 2489/13г. на ВКС, ТК, I т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, и др. Според тази практика, разпоредбата на чл.202, ал.2, изр.2 КЗ /отм./ въвежда особена хипотеза на разваляне на застрахователния договор поради виновно неизпълнение на основното задължение на застрахования за заплащане на пълния размер на разсрочена вноска от застрахователната премия. Предпоставките за освобождаване на застрахователя по застраховка „Каско“ от отговорност, като се позове на прекратяване на застрахователния договор при условията на чл.260, ал.2 вр. чл.202, ал.2 КЗ /отм./, включват, освен неплащане на вноска по разсрочената застрахователна премия, и писмено предупреждение по чл.202, ал.2 КЗ /отм./, приемащо се за връчено при условията на предложение второ – когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал.1 ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е приел, че с оглед плащането след падежа на втората разсрочена вноска и тъй като застрахователят изрично е посочил в застрахователната полица кое от правата си по чл.202, ал.1 КЗ /отм./ ще упражни при неплащане на разсрочена вноска, а именно: правото да прекрати договора, на основание чл.202, ал.2 КЗ /отм./ писменото предупреждение се счита връчено и застрахователният договор е автоматично прекратен. Не е налице противоречие на изводите на въззивния съд с решенията на ВКС, на които се позовават касаторите, тъй като те са постановени при различна фактическа обстановка: в решение № 83 от 05.07.2010г. по т.д. № 808/2009г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 147 от 07.12.2012г. по т.д. № 850/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. е разгледана хипотеза, при която не е платена само част от разсрочена вноска от застрахователната премия, а решение № 161 от 13.11.2012г. по т.д. № 607/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. дава отговор на въпроса за прекратяването на договор за застраховка „ГО”, на не договор за застраховка „Каско”. С оглед наличието на задължителна практика по поставените въпроси, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният от касатора – ищец въпрос относно дейностите, които следва да извършва застрахователният брокер и относно отговорността на застрахователя за осъществените от застрахователния брокер дейности е формулиран във връзка с предявения евентуален иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Първата част от въпроса не е обсъждана от съда и не е обусловила решаващите му изводи. Втората част от въпроса, касаеща отговорността на застрахователя за действията на застрахователния брокер, е обсъждана от първоинстанционния съд, към чиито мотиви е препратил въззивният съд и по този начин ги е направил свои. Съдът не е излагал съображения за изключване на възможността застрахователят да носи отговорност за дейността на застрахователния брокер, а в случая е приел, че при липсата на договор, сключен между ответника застраховател и застрахователния брокер, не е налице основание за ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД на ответника, който няма качеството на възлложител. Следователно отговорът на поставения въпрос зависи от твърденията на страните и от установените конкретни факти по делото, а доколко те са правилно установени от въззивния съд, е въпрос, касаещ правилността на решението, по който касационната инстанция не може да се произнесе в стадия на селектиране на касационната жалба.
По изложените съображения настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 5 489,92 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 05.01.2015г. по т.д. № 3825/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх.Б, ап.16 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], сумата 5 489,92 лева /пет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: