О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр.София, 18.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 86 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 14891/01.09.2017 г. на Ф. В. С. Т., представлявана от адв. Й. Н., против въззивно решение № 1562/04.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 429/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3264/17.06.2016 г. по гр.д. №299/2014 г. на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката против ответника [фирма] – [населено място] искове за унищожаване, поради грешка в предмета, на договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място] и за осъждане, на основание чл.34, вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД, на ответника да й възстанови платената продажна цена по сделката – сумата 54 396 евро, с левова равностойност 106 389,33 лв., със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са релевирани основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1/ длъжен ли е въззивният съд да следи служебно дали дадената от първата инстанция правна квалификация е правилна и ако установи, че тя не съвпада с посочената в исковата молба, трябва ли да изложи мотиви коя от двете квалификации – на ищеца или на първоинстанционния съд, смята за правилна; 2/ опорочена ли е волята на страна по договор, когато при сключването му тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации и основание ли е това за унищожаване на сделката; 3/ унищожаема ли е сделка, при сключването на която ищецът е имал убеждението, че ще настъпят различни правни последици от тези, които в действителност са настъпили; 4/ опорочено ли е волеизявлението на страната, когато е налице несъзнавано несъответствие между действителната й воля и материализираното в договора волеизявление. По тези въпроси се твърди, че е налице противоречие на въззивното решение с приетото по т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и на постановените по реда на чл.290 ГПК – решение № 300/14.10.2014 г. по гр.д. № 1442/2014 г., IV г.о. , решение № 406/14.01.2014 г. по гр.д. № 1585/2013 г. IV г.о. и решение № 396/ 28.10.2011 г. по гр.д. № 472/2010 г., IV г.о. на ВКС. Бланкетно се твърди и че въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор ответникът по жалбата [фирма] поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима– подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на Ф.Т. за унищожаване на сключения с ответното дружество договор за продажба на недвижим имот – апартамент №73а и за връщане на платената продажна цена, въззивният съд е приел, че при сключването му не е налице грешка в предмета. Посочено е, че на 27.09.2006 г. между Ф.Т. и ответното дружество е сключен предварителен договор с предмет бъдещо строителство и продажбата на апартамент №73а, на четвъртия етаж в жилищна сграда „П. Р.“, която ще се изгради в недвижим имот в [населено място], върху който на дружеството е било учредено право на строеж за строителство на сграда с подземни гаражи, магазин, ресторант, жилищни етажи в подпокривно пространство на две нива, съгласно одобрен архитектурен проект от 17.02.2006г. В издадената техническа документация е удостоверено предназначението на строежа за жилищна сграда. На 25.01.2008 г. между страните е сключен окончателният договор, оформен с нотариален акт № 38/2008г., видно от който купувачката е придобила правото на собственост върху описания в акта апартамент №73а „…в новопостроена жилищна сграда с административен адрес ….” за сумата 54 396 евро. В подадената декларация по чл.14 ЗМДТ от 17.03.2008г. ищцата е декларирала придобиването на жилище в жилищна сграда, като изрично е изключила търговско, производствено или друго нежилищно предназначение на имота.
При тези данни, като неоснователни са преценени твърденията на ищцата, че волята й е била да придобие не жилище, а обект, който след категоризирането му за туристически услуги, да отдава под наем на трети лица, която невъзможност установила четири години по-късно /като през това време е отдавала имота си под наем/, когато направила запитване за категоризация на апартамента. Въззивният съд е приел, че грешката в предмета може да е основание за унищожаване на сделката, ако е свързана с фактическите обстоятелства предмет на договора, а не когато се касае за грешка в съображенията, мотивирали страната да я сключи. В случая, както в предварителния договор, така и в нотариалния акт процесният обект е описан като апартамент в жилищна сграда. В техническата документация за целия обект /архитектурен проект, разрешения за строеж, технически паспорт, кадастрална схема/, с която Ф.Т. е била запозната, е удостоверено предвиждането и предназначението на сградата за жилищна, независимо от добавката в някои от документите „жилищна сграда – хотелски тип”. Никъде в тези документи сградата не е описана като апартаментен хотел, или жилището на ищцата като хотелски апартамент. Поради това, възможността да се отдава под наем процесния апартамент като категоризиран за хотелски услуги обект не е елемент /част от съдържанието/ на договора. Намеренията, с които ищцата е закупила обекта са извън предметното съдържание на сделката, поради което фактическият състав на основанието за унищожаемост по чл.28 ЗЗД не е осъществен.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението въпроси.
Първият въпрос, касаещ задълженията на въззивния съд във връзка с определяне на правилната правна квалификация на предявения иск, не е обуславящ за правния спор в контекста, в който е поставен. Различието в посочената от ищеца правна квалификация и възприетата от първоинстанционния съд, е ирелевантно, доколкото в съдебната практика константно е приемано, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд и се извършва въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Правна квалификация на предмета на делото и на преюдициалните правоотношения ищецът не е длъжен да сочи и дори да го е направил, това не обвързва съда, който е длъжен сам да определи вярната правна квалификация на всички права, претендирани от страните и на всички възражения. С т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК е прието, че когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма. Въззивният съд, ако установи в пределите на правомощията си, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, като е квалифицирал погрешно иска, следва да реши материалноправния спор по същество, като определи правилната квалификация на иска и се произнесе по основателността му. В случая въззивният съд не се е произнасял и не е имал основание, че квалификацията на предявения иск по чл.28 ЗЗД е неправилна. Съдът се е произнесъл по заявените с исковата молба факти и обстоятелства и е решил спора за претендираното от ищцата право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска – унищожаемост на сключения договор за продажба на апартамента поради твърдяна грешка в предмета /чл.28 ЗЗД/ – установена невъзможност за категоризация на апартамента, при формирано четири години след сключване на договора намерение за това от Ф.Т.. Употребата на правни понятия в исковата молба и в защитата на ищцата, както и доводите й в касационната жалба, че при посочена от нея квалификация на иска „по чл.27 ЗЗД”, съдът е разгледал иск за унищожаемост „по чл.28 ЗЗД”, не може да обоснове извод за произнасяне на съда по предявено или непредявено основание на иска, респ. и за възникващи в тази връзка процесуални задължения за въззивния съд да определи и приложи вярната материалноправна норма към спорното право. Предвид изложеното, твърдяното от страната противоречие на въззивния акт с приетото по т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК и решение № 406/14.01.2014 г. по гр.д. № 1585/2013 г., IV г.о., решение №300/ 14.10.2014 г. по гр.д.№ 1442/2014 г., ІV г.о. на ВКС, не се установява.
Останалите въпроси в изложението, които обобщени се отнасят до предпоставките за унищожаването на сделка поради грешка в предмета, са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, но разрешението им също не е в противоречие с трайната практика на ВКС, в т.ч. и с решение № 396/28.10.2011 г. по гр.д. № 472/2010 г., IV г. о., на което се позовава жалбоподателката. Според последното, за да е налице основанието за унищожаване на договор по чл.28 ЗЗД, е необходимо волята на страната да е опорочена, а тази предпоставка е изпълнена, когато при сключването на договора страната е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации /арг. и от решение № 343/20.12.2013 г. по гр. д. № 2818/2013г., ІІІ г. о. на ВКС/. Същевременно, без правно значение е грешката в съображенията, мотивирали страните да сключат сделката. Когато поради погрешни съображения страните не постигнат искания резултат, тази грешка не се отразява на действителността на сделката, независимо кога тя е открита / в т.см. – решение № 299/ 20.04.2010 г. по гр.д. № 2900/2008 г., III г. о., решение № 449/ 06.04.2016 г. по гр.д. № 1455/ 2015 г., ІV г. о. на ВКС/. Грешката в предмета предполага несъзнавано несъответствие между представите на страната и действителността, под влияние на което несъответствие се сключва договора. Релевантни за опорочената вътрешна воля са неверните представи, или незнанието на определени факти, към момента на формиране и изразяване на волеизявлението на страната. Грешката в предмета на сделката е основание за унищожаемост, когато се отнася до негови съществени качества /фактически или правни /. Невярната представа, че насрещната страна ще има определено поведение или, че ще се постигне определен резултат от някоя от страните след сключването на договора, не е грешка в предмета.
В случая, в съответствие с тези разрешения в практиката на ВКС, въззивният съд е приел, че не е налице грешка в предмета на оспорената от ищцата сделка, защото възможността да се отдава под наем закупения от нея апартамент като категоризиран обект за хотелски услуги, не е елемент от съдържанието нито на предварителния, нито на окончателния договор, нито е свойство или правно качество на вещта. Желанието на жалбоподателката да отдава под наем имота си като категоризиран обект, както и представите й за възможността по този начин да ползва и управлява придобитото жилище в сградата / предвидена и изпълнена съгласно одобрената строително-техническа документация с предназначение за жилищна сграда /, са формирани след сключването на договора и поради това са без правно значение за уреденото в чл.28 ЗЗД основание за унищожаемост на сделките. По-късно възникналите намерения на страната за категоризирането на апартамента като обект за туристически услуги, са ирелевантни за действителността на договора, в каквато насока са и решаващите изводи на въззивната инстанция.
Ответното дружество е направило искане за разноските за касационното производство, но доказателства за направени разходи не са представени, поради което такива не се и присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1562/04.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 429/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.