О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр.София, 02.10.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 477/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на “Т” АД срещу определение №211 от 22.05.2009г., постановено по ч.ч.гр.дело № 346/2009г., с което е потвърдено определение №19 от 11.03.2009г. на Русенския районен съд по гр.дело №4409/2008г., с което прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК : при липсата на утвърдена практика на ВКС по прилагането на нормата на чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422 ГПК, произнасянето по процесуалния въпрос за характера на исковата защита ще от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът НК Ж. инфраструктура ЖП С. , гр. С. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, в преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Производството по гр.д. № 4409/08 г. по описа на Русенския районен съд е образувано по иск на „Топлофикация- Р. ; АД за осъждане на ответника да заплати сума, представляваща цена на доставена топлинна енергия и лихва за забава, с твърдения, че длъжникът е направил възражения срещу издадената заповед по изпълнение по реда на чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 410 ГПК.
За да потвърди определението на районния съд за прекратяване на производството по делото, въззивният съд е приел, че нормата на чл. 422 ГПК определя искът, който следва да предяви заявителят при подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, като такъв от категорията на установителните. По този иск кредиторът следвало да докаже съществуването на вземането по издадената заповед изпълнение без да обосновава интереса си, тъй като искът представлявал средство за защита на признато в заповедното производство вземане. Приет е за неоснователен доводът на ищеца за осъдителния характер на иска, по съображения, че чл.422 ГПК е обща за двете заповедни производства норма и като императивна норма не дава на кредитора възможност за избор на средствата, чрез които да защити правата си. Направен е извод, че при уважаване на иска ще отпаднат правните последици на възражението и заповедното производство ще завърши с издаването на изпълнителен лист.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените в жалбата основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Частният жалбоподател поставя като релевантен за делото въпроса за характера на исковете, предявени от кредитор при възражение на длъжника по акт, издаден по чл.417 и по чл.410 ГПК, решен от въззивния съд при отсъствие на утвърдена от ВКС съдебна практика и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение намира, че не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По поставеният от касатора въпрос – за характер на иска по чл. 415, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия се е произнесъл в редица определения, в които е приел, че искът е установителен, а не осъдителен /опр. №348/12.06.2009г. по ч.т.дело № 224/2009г. на Іт.о., опр. № 276 от 2.06.2009г. по ч.т.д. № 276/2009г. на ІІ т.о., опр. № 271/7.05.2009г. по ч.т. дело № 308/2009г. на ІІ т.о./ , т.е. съществува съдебна практика по тълкуването на закона за характера на исковата защита на заявителя при упражнено от длъжника право на възражение срещу издадената заповед за изпълнение в производство по чл.410 от ГПК. Отделно от това, с изменението на чл. 415, ал. 1 и чл. 416 ГПК със ЗИДГПК, /обнар. ДВ бр.42/05.06.2009 г./ по силата на законодателната промяна не е налице неяснота относно тълкуването на правната норма. Съгласно новата редакция на чл. 415, ал. 1 ГПК при подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си и съответно заповедта за изпълнение влиза в сила и след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането – чл. 416 ГПК.
С оглед на изложеното, обжалваното въззивно определение съответства на съдържанието на разпоредбата след изменението, поради което касационното обжалване не следва да се допуска на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 211/22.05.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 346/09 г. от Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: