О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№480
[населено място] 02.06. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№3686/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. И. против решение №1290/16.06.2015г. по в.гр.д.№976/15г. на Софийски апелативен съд 4 с-в,в частта,с която е потвърдено решение от 08.08.2014г. по гр.д.№7188/2012г. на СГС ГО 17 състав в частта му,с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от него във връзка със смъртта на отгледалия го В. К. М.,починал при ПТП на 16.08.2011г.,ведно със законната лихва.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон на решението на апелативния съд. Касаторът изразява несъгласие с отразените в решението изводи,че той не попада в кръга на лицата,подлежащи на обезщетяване за неимуществени вреди.Позовавайки се на ППВС №5/24.11.1969г.,допълващо ППВС №4/25.05.1961г., касаторът счита,че като отглеждано от починалия,но неосиновено от него дете и при наличие на доказаност за създадени между тях отношения,каквито са тези между родител и дете,същият има право на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на В. М..
Ответникът по касация ЗД [фирма] не е взел становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на решението в обжалваната му част, въззивният съд е приел , че Н. И. не е от кръга на лицата,които имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди,позовавайки се на разрешенията,дадени в ППВС №4/25.05.1961г.,ППВС №5/24.11.1969г. и ППВС №2/1984г. Посочил е като установени по делото факти,че И. е живял в семейството на В. М. в продължение на 10 години,през което време е бил отглеждан и от последния като родно дете, без да е бил осиновен или да е имало намерение за осиновяването му; напуснал е дома на М. заедно с майка си и е живял отделно от последния през следващите години преди смъртта му.Поради това съдът е заключил ,че ищецът И. не е материално-правно легитимиран по предявения от него иск.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът излага,че разрешението,дадено от въззивния съд с обжалването решение на въпроса: Представлява ли отглежданото като свое,но неосиновено дете на пострадалия от ПТП,правоимащо лице по смисъла на чл.265 ал.2 от КЗ? е в противоречие с трайната задължителна съдебна практика на ВКС – ППВС №4/25.05.1961г.,ППВС №5/24.11.1969г. и ППВС №2/1984г.
Така поставеният от касатора материално-правен въпрос е въведен в предмета на спора и е свързан с крайните решаващи изводи на съда, поради което същият осъществява характеристиките на правен въпрос по смисъла на общия критерий,въведен с чл.280 ал.1 от ГПК вр. т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не е осъществен обаче сочения от касатора допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие с Постановления на Пленума на ВС. С ППВС № 4/1961 г. са определени по изчерпателен начин лицата, които имат право на неимуществени вреди от непозволено увреждане при настъпила смърт на пострадалия и това са най-близките роднини – възходящи низходящи и съпруг. С ППВС № 5/1969 г. кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт е разширен, като в него са включени и лицата,между които са установени трайни връзки,аналогични на връзките между родител и дете и между съпрузи,които не са оформени по законоустановения ред – това са взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, съответно отглеждащия го, ако един от тях почине, както и лицето, което е в съжителство на съпружески начала с починалия от непозволеното увреждане. Под „взето за отглеждане и осиновяване,но още неосиновено дете“ се имат предвид случаите,в които с волеви акт на пълнолетни лица е изразено намерение за установяване на връзка като между родител и дете, тогава,когато в периода между предприемането на действия по осиновяване до завършването на процедурата, настъпи увреждането,при което някой от бъдещите осиновител или осиновен почине. Този разширен кръг от правоимащи не включва лицата,при които връзката с детето е установена в резултат на сключен последващ брак с родителя /доведени и заварени деца/. Това е видно и от приетото ППВС № 2/84 г.,с което освен,че е застъпено становището, че при смърт на пострадалия, поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г., изрично в мотивите на постановлението заварените и доведени деца и втория съпруг на техния родител са поставени извън кръга на правоимащите,наред с братята и сестрите. Атакуваното решение на САС,с което са взети предвид фактите,че ищецът нито е бил осиновен от починалия,нито е било налице такова намерение,както и това,че, предвид последвалия развод , ищецът е живял продължително време отделно от починалия и следователно връзката им не попада в изброените в ППВС хипотези, е постановено в съответствие с така приетото със задължителната съдебна практика. Поради това не се констатира наличие на критерия по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1290/16.06.2015г. по в.гр.д.№976/15г. на Софийски апелативен съд 4 с-в в атакуваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.