3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 480
гр. СОФИЯ,20.10.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 453/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от У. „Академик И. П.” [населено място] срещу определението на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение № 303 от 04.07.2011г. по ч. гр.д.№ 287/2011г. , с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба срещу определението за прекратяване на производството по делото по предявения отрицателен установителен иск.
Ответникът „Организация на евреите в България „Ш.” [населено място] изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Държавата, представлявана в процеса от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, участваща като трето лице-помагач на страната на ищеца У. „Академик И. П.” [населено място] счита, че частната жалба е основателна и следва да се уважи.
С определение от 14.06.2010г. по гр.д.№ 113/2005г. Софийският районен съд, 39 състав е оставил без уважение искането на ищеца по делото У. „Академик И. П.” [населено място] за изменение на предявения от нея против „Организация на евреите в България „Ш.” [населено място] отрицателен установителен иск в ревандикационен и е прекратил изцяло производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Софийският градски съд е оставил без уважение подадената частна жалба от У. „Академик И. П.” [населено място] срещу това определение.
Върховният касационен съд е приел в обжалваното определение, че определението, с което се оставя без уважение искане за изменение на предявения иск не е сред определенията, чието обжалване е предвидено изрично в процесуалния закон, нито прегражда по-нататъшния ход на производството, следователно не подлежи на обжалване съгласно чл.213 от ГПК /отм./. Произнасянето от страна на въззивният съд по частната жалба против определението на районен съд в тази му част е недопустимо, което обуславя недопустимост и на въззивното определение. По тези мотиви Върховният касационен съд, ІІ г.о. е обезсилил определението на въззивния съд , с което не е допуснато изменение на предявения иск и е прекратил производството по частната жалба пред въззивния съд като процесуално недопустимо.
Подадената частна жалба, с която е сезиран настоящият тричленен състав на ВКС по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК е процесуално недопустима.
Съгласно чл.274 ал.2 изр.2 ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат определенията по чл.274 ал.1 ГПК , а това са тези, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените в закона като подлежащи на самостоятелно обжалване.
В разглеждания случай в нито един пункт от диспозитива на определението на тричленния състав на ВКС не се оставя без разглеждане частна жалба, с която той е бил сезиран.
Д., с който се оставя без разглеждане частната жалба на У. „Академик И. П.” [населено място] се отнася до частната жалба, с която е бил сезиран Софийският градски съд 1024461/07.07.2010 г., и той е последица от разгледаната по същество частна жалба срещу определението, потвърждаващо отказа на първата инстанция да допусне изменение на иска от отрицателен установителен в ревандикационен. След като е приел, че определението на въззивния съд е недопустимо и го е обезсилил, ВКС е встъпил в правата на въззивната инстанция и е оставил без разглеждане частната жалба на У. „Академик И. П.” [населено място] . Това определение в неговата цялост с двата постановени диспозитива – за обезсилване на въззивното определение и за оставяне без разглеждане на частната жалба до Софийския градски съд не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав, защото това би се явило инстанционна проверка на определение на тричленен състав на ВКС по чл.274 ал.3 ГПК и в крайна сметка четвърта инстанция по спора.
Доводите , че предходният тричленен състав на ВКС неправилно е приел, че не е обжалвано въззивното определение и в прекратителната му част не обуславят допустимост на касационното обжалване на определението в тази част, тъй като такъв изричен диспозитив не е постановен т.е. липсва подлежащ на обжалване съдебен акт, а мотивите не подлежат на обжалване. Защитата на частния жалбоподател в този случай следва да се осъществи по реда на чл. 250 във връзка с чл.273 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на У. „Академик И. П.” [населено място] вх.№ 6901 от 25.07.2011г. срещу определението на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение № 303 от 04.07.2011г. по ч. гр.д.№ 287/2011г.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: