О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр. София, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2400 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Т. Б. К., подадена срещу решение № 286 от 6.03.2019 г. по гр. дело № 47/2019 г. на Варненския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение № 3677 от 9.08.2018 г. по гр. дело № 11491/2017 г. на Варненския районен съд в частта, в която първоинстанционният съд е осъдил Т. К. да премахне на основание чл. 109 ЗС следните постройки: складово помещение от около 4.5 кв. м, долепено до сграда с идентификатор **** откъм границата с ПИ с идентификатор ***, описано с идентификатор 04 в схемата на вещото лице на л. 99 по делото; складово помещение от около 8 кв. м, долепено до сградата на ищеца С. Д. Р. с идентификатор **** и до търговската сграда на ответника с идентификатор **** откъм границата с ПИ с идентификатор *** и [улица], описано с идентификатор 03 в схемата на вещото лице на л. 99 по делото.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд е приел за установено по делото, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 1 001 кв. м, като ищецът С. Д. Р. притежава 615 кв. м идеални части, а останалата част е собственост на ответника Т. Б. К.. В посочения имот са налице сгради с идентификатори 01, 05 и 06, нанесени в кадастралната карта. Към сграда с идентификатор 05 били изградени в нарушение на строителните правила и без знанието и съгласието на ищеца допълнително две нейни разширения, посочени от вещото лице с идентификатори 03 и 04. Съдът е приел за установено, че тези сгради обслужват магазина за хранителни стоки, стопанисван от К. Д. К. – наемател на ответника Т. К., като К. се явява техен държател, но осъществява държането в полза на ответника. Изложил е мотиви, че и двете постройки – № 03 и № 04, не притежават строителни книжа, изградени са, за да обслужват наемателя на ответника и препятстват ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Т. К. счита въззивното решение в обжалваната част за незаконосъобразно и необосновано. Позовава се на основание по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК – очевидна неправилност, за допускане на касационно обжалване, като оспорва изводите на Варненския окръжен съд, че процесните две постройки са били изградени да обслужват наемателя му. Счита, че тези обстоятелства не са били установени от ищеца при условията на пълно и главно доказване и в тази връзка сочи, че съдът е формирал изводите си въз основа показанията на двама свидетели, които дори не познават жалбоподателя.
От С. Р. е постъпил отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по искове, подлежащи на касационното обжалване.
Видно от първоинстанционното дело, С. Д. Р. е предявил срещу Т. Б. К. искове по чл. 109 и чл. 31, ал. 2 ЗС. Изложил е, че с ответника са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „П.“, [улица], с площ от 1 001 кв. м, от който Р. притежава 615 кв. м идеални части, а останалата част е притежание на К.. Отделно от това ищецът е изключителен собственик на построената в имота жилищна сграда, състояща се от пет стаи, коридор, антре и две изби, с идентификатор ****, а ответникът – на построената в имота търговска сграда с идентификатор ****, долепена до жилищната сграда на ищеца. През 2015 г. ответникът, без знанието и съгласието на ищеца и без строителни книжа и разрешения, построил в имота три складови помещения и паркирал в имота МПС, което не е в движение и препятства нормалното ползване на една от стаите на ищеца. С писмо от 15.06.2017 г. Р. поканил К. да му заплати обезщетение за това, че ползва лично само той общата вещ, но не получил такова. Въз основа на така изложеното, С. Р. моли за постановяване на решение, с което съдът да осъди ответника да премахне построените без съгласието на ищеца складови помещения и да премести паркираното в имота МПС, тъй като същите му пречат да си служи с имота си съобразно предназначението му, както и да му заплати обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 60 лв. месечно, считано от 15.06.2017 г. до подаване на исковата молба.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Решението не е вероятно нищожно или недопустимо, нито очевидно неправилно.
В решение № 15 от 6.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 10/2018 г. е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Жалбоподателят по същество оспорва обосноваността и правилността на направените от въззивния съд изводи, въз основа на доказателствата по делото, което сочи на основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Същото, обаче, може да бъде разгледано едва след допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба има право на направените разноски пред ВКС в размер на 680 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 286 от 6.03.2019 г. по гр. дело № 47/2019 г. на Варненския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение № 3677 от 9.08.2018 г. по гр. дело № 11491/2017 г. на Варненския районен съд в частта, в която първоинстанционният съд е осъдил Т. Б. К. да премахне на основание чл. 109 ЗС складово помещение от около 4.5 кв. м и складово помещение от около 8 кв. м, построени в имот с идентификатор *** по КККР на [населено място].
ОСЪЖДА Т. Б. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. В, ет. 10, да заплати на С. Д. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], разноски пред ВКС в размер на 680 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: