О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 23.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3082/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Е. Д. като пълномощник на М. Н. Ч., срещу въззивно решение № 819 от 09.05.2018 г. по в.гр.д. № 579/2018 г. на Варненския окръжен съд.
В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на решението поради това, че с него е потвърдено първоинстанционно решение, различно от обжалваното, както и за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с твърдението, че с него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправни въпроси:
1/ За да се извърши разпределение на основание чл. 353 ГПК на делбените имоти следва ли същите да не се различават съществено по вид, площ, обем и стойност.
2/ При наличие на двама съделители и на два самостоятелни обекта в една сграда – жилище и гараж, и на самостоятелни обслужващи помещения в същата жилищна сграда, и при дадено от вещото лице заключение, че съществува възможност за разпределение на делбените имоти без необходимост от преустройства, спазени ли са изискванията на чл. 203, ал.1 ЗУТ и може ли делбените имоти да бъдат разпределени по реда на чл. 353 ГПК.
3/ При наличие на два самостоятелни делбени обекта в една сграда собственост – жилище и гараж, и на две самостоятелни обслужващи помещения в нея- изба, ползвана като стая към гаража, и таван, към кой от двата самостоятелни обекта принадлежи всяко едно от двете обслужващи помещения. При преценката съдът следва ли на основание чл. 203 ГПК да вземе становище на общинската администрация относно принадлежността на самостоятелните обслужващи помещения към самостоятелните обекти, преди да реши следва ли да се извърши разпределение на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК. 4/ Следва ли съдът да извърши разпределение по реда на чл. 353 ГПК на делбените имоти, когато има заключение на вещо лице с предложени варианти за такова разпределение, или следва да игнорира това заключение и да изнесе имотите на публична продан, при наличие на два самостоятелни обекта и на две самостоятелни обслужващи помещения в същата сграда, при наличието на двама съделители, при направено искане от единия съделител за извършване на разпределянето по единия от вариантите на вещото лице, и изразено от другия съделител съгласие за разпределение на имотите по другия вариант на вещото лице. По тези въпроси се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.5 ,б.”б” от ППВС № 7/1973 г., както и решение № 109 от 22.01.2015 г. по гр.д. № 6761/2013 г. на ІІ г.о., решение № 53 от 11.07.2016 г. по гр.д. № 4959/2015 г. на ІІ г.о., решение № 84 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 847/2012 г. на ІІ г.о. и решение № 211 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 991/2011 г. на І г.о. Твърди се също, че решението е и очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация В. Н. Н. изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение, поправено с решение № 647 от 30.05.2019 г. по гр.д. № 579/2018 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 263 от 06.12.2017 г. по гр.д. № 970/2015 г. на Районен съд- Провадия, постановено във фазата по извършване на съдебна делба, с което е постановено изнасяне на публична продан на допуснатите до делба недвижими имоти, представляващи апартамент на І ет. в жилищна сграда, построена в УПИ …. в кв. …. по плана на [населено място], със застроена площ 79 кв.м, ведно с принадлежащото към апартамента избено помещение с площ от 8.39 кв.м, разположено на югозападния ъгъл на сградата, както и на 1/2 ид. част от таванско помещение от подпокривното пространство, разделено на две половини, и гараж, разположен на северната част на жилищната сграда с площ 14.58 кв.м.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение е допусната съдебна делба на два имота, единият от които жилище, а другият- гараж, между съделителите В. Н. Н. и М. Н. Ч., при равни квоти- по 1/2 ид. част. Въз основа на изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза е приел е, че жилището и гаражът са неподеляеми съобразно броят на съделителите и квотите им в съсобствеността. Пазарната стойност на жилището и 17 100 лв., на избеното помещение- 2 200 лв., на 1/2 ид. част от тавана- 3 900 лв., а на гаража- 4 100 лв.
Тезата на жалбоподателката, поддържана и пред въззивния съд, е, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК, като на нея бъде разпределено жилището заедно с таванското помещение, на обща стойност 21 000 лв., а на другия съделител- гаража с избата, на обща стойност 6 300 лв., като делът му бъде уравнен в пари със сумата 7 350 лв.
Различието във вида и предназначението на допуснатите до делба имоти и съществените различия в тяхната пазарна цена са мотивирали въззивният съд да направи извод, че единственият способ за извършване на делбата е чрез изнасянето им на публична продан, тъй като тегленото на жребий се явява много неудобно, а същевременно липсват обективни критерии, въз основа на които конкретен имот да бъде разпределен на конкретен съделител по реда на чл. 353 ГПК, тъй като дяловете на страните са равни, и по делото не е установено трайното ползване или извършването на подобрения от някой от съделителите в единия или в другия имот.
Искането за допускане на решението до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост е неоснователно с оглед извършената поправка на очевидна фактическа грешка в дипозитива на същото.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първите два правни въпроса, поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, тъй като не се установява те да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Посочените в касационната жалба решения на ВКС са във връзка с приложението на чл. 353 ГПК, когато до делба са допуснати еднакви по вид / еднородни/ недвижими имоти- земеделски имоти /решение № 109 от 22.01.2015 г. по гр.д. № 6761/2013 г. на ІІ г.о/, магазини /решение № 84 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 847/2012 г. на ІІ г.о./, две самостоятелни жилища и гараж при две групи съделители / решение № 84 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 847/2012 г. на ІІ г.о./, като по последното дело едното жилище и гаражът са разпределени на един от съделителите, а второто жилище – в общ дял на останалите двама съделители при изрично заявено от тях искане в този смисъл.
По настоящото дело допуснатите до делба недвижими имоти са различни по вид и предназначение, несъответствието в пазарните им цени е значително, и липсва съгласие между съделителите кой от имотите на кого от тях да бъде разпределен в дял, поради което посочената по- горе практика се явява неприложима. Служебно известна на настоящия състав е практиката на ВКС, обективирана в решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр.д. № 144/2011 г. на ІІ г.о; решение № 165 от 08.05.2012 г. по гр.д. № 900/2011 г. на ІІ г.о., решение № 91 от 20.06.2019 г. по гр.д. № 1580/2018 г. на І г.о. и решение № 9 от 23.02.2018 г. по гр.д. № 1375/2017 г. на ІІ г.о., която приема, че способът на чл. 353 ГПК за извършване на делбата е приложим в случаите, когато съществува възможност във всеки дял да се включат еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в пари, както и че разпределение на различни по вид самостоятелни имоти е допустимо само ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. Когато до делба са допуснати съществено различаващи се по стойност и разнородни по вид и предназначение имоти, както е в настоящото дело – жилище и гараж, не е възможно оформянето на равностойни дялове между съделителите, дори когато техните части в съсобствеността са равни, и при липса на съгласие за обособяване на имотите в самостоятелни дялове, делбата следва да се извърши чрез изнасянето на делбеното имущество на публична продан. Възможността за поделяемост с неравностойни и нееднородни имоти е ирелевантна за избора законосъобразен способ за извършване на делбата, тъй като влиза в противоречие с принципа за равноправие на съделителите. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на постановеното решение до касационно обжалване.
Третият от поставените въпроси не е обуславящ изхода на делото, тъй като няма отношение към избора на способ за извършване на делбата. Поради това този въпрос не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по последния въпрос, формулиран в инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Видно от данните по делото, всеки от двамата съделители е изявил желание в случай, че делбата бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК, да получи в дял жилището на първия етаж. Това тяхно искане сочи на липса на съгласие за разпределяне на дяловете, образувани от допуснатите до делба различни по вид, предназначение и стойност имоти, което, съгласно цитираната по- горе практика на ВКС, е необходимо за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК.
Обжалваното въззивно решение не може да се окачестви като очевидно неправилно, тъй като не съдържа вътрешни логически противоречия в мотивите, не се основава на превратно тълкуване на правна норма извън нейния действителен смисъл или на прилагане на несъществуваща правна норма. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК.
В обобщение на изложеното, не са налице сочените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал.1,т.1 и ал.2 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 819 от 09.05.2018 г. по в.гр.д. № 579/2018 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: