Определение №480 от 25.10.2019 по тър. дело №429/429 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София,25.10. 2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 429 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ч. А. К. чрез адвокат Ат. Г. срещу решение № 2547/05.11.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО, 8 състав по гр.д. № 1307/2018 г. в частта му, с която е потвърдено решението на СГС, отхвърлящо иска на касатора по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за разликата от 50000 лв. до пълния предявен размер с лихви и разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулира въпрос свързан с: „Приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ.“
Ответникът по касационната жалба – ЗД „Бул Инс“ АД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.
Третото лице помагач – Агенция „Пътна инфраструктура“ не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от Ч. А. К. по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗД „Бул Инс“ АД за сумата 90000 лв. – неимуществени вреди за увреждания, претърпени от касатора при ПТП по пътя Своге – Мездра, настъпило на 21.12.2015 г. по вина на застрахован при ответника водач на МПС по риска „Гражданска отговорност“. Искът е уважен от СГС за сумата 50000 лв. и по жалби на двете страни решението е потвърдено от САС. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е обжалвал решението за уважения размер над 20000 лв. и САС е приел, че в тази част решението е влязло в сила и спорът е само относно приложението на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД – няма спор за наличието на застрахователен договор с ответника по риска „Гражданска отговорност“, вината на водача на застрахованото МПС, причинил ПТП-то и уврежданията на ищеца от същото, изразяващи се в причинена средна телесна повреда, видно от постановеното решение № 56/15.09.2016 г. по а.н.х.д. № 197/2016 г. на Свогенски районен съд. САС е посочил претърпените от ищеца увреждания: контузия на главата и тялото с мозъчно сътресение, контузия и голям хематом на лявата част на шията, счупване на пети и шести шийни прешлени с разкъсване на задния лигаментарен комплекс, довело до травматична дискова херния, счупване на страничния израстък на седми шиен прешлен. Посочено е, че е извършена операция /месец след процесното ПТП/ за отваряне на вертебралния канал, премахване на увредения диск и костните фрагменти, вертебродеза /трайно обездвижване на прешлените/ с кейдж и метална плака и винтове, както и, че сега ищецът е напълно възстановен, имал неудобства и дискомфорт за около 4 месеца – заключение на извършена СМЕ. От същото се установява, че през първите 2 месеца след извършената операция К. не е имал възможност да движи шията си, поради принудителното обездвижване и поставена шийна яка, което е причинило затруднение и в обслужването му. Трайни ограничения са останали в движението на шията в двете посоки с по 10 градуса, но флексията и екстензията са в норма, като лявата ръка е с намалена сетивност и по-слаб захват /той е левичар/. Пострадалият е в нетрудоспособна възраст – пенсионер към настъпване на процесното застрахователно събитие, като оздравяването му е протекло гладко и в сравнително кратък период от 4 месеца. По тези съображения, според САС, присъденото обезщетение от 50000 лв. съответства на претърпените неимуществени вреди и на уредените в чл.52 ЗЗД критерии за справедливост при репарирането им.
Формулираният от касатора въпрос в изложението е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, във връзка със спора е, но не е налице соченият допълнителен критерий за селекция – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Обезщетението на пострадалия се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, както поддържа в случая касаторът – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреда. В този смисъл са указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които в случая САС се е съобразил при постановяване на решението си, като е изложил подробни съображения. САС е съобразил характера на уврежданията, възрастта на пострадалия, протичането на възстановяването му в сравнително кратък период от 4 месеца. В този смисъл приложените от касатора решения на ВКС по други казуси не установяват различие, а съответствие с практиката на ВКС и решението на САС, предмет на касационната жалба.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2547/05.11.2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав по гр.д. № 1307/2018 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top