5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр. София, 25.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 342 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. М. Ц. срещу решение № 324 от 26.10.2016г. по в.т.д. № 440/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 46 от 28.04.2016г. по т.д. № 150/2015г. на Окръжен съд – Хасково и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че с приетото от въззивния съд разбиране за недопустимост на иска по чл.29 ЗТР се нарушават както материалния, така и процесуалният закони. Поддържа, че макар устройственият акт на О./Е. да не подлежи на вписване в ТР, а само на обявяване, с оглед разпоредбата на чл.119, ал.2 ТЗ определени негови части подлежат на задължително вписване в ТР /обстоятелствата по чл.116, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.6 ТЗ/. Поради това счита, че единственият способ за защита е именно с иск по чл.29 ЗТР, съчетан с иск за преюдициалното признаване нищожността на целия акт /приемането му от некомпетентен орган и установяването на несъществуващо обстоятелство съгласно ТР № 1/2002г./. Сочи, че това изрично е уточнявано пред първата инстанция и изрично е заявявано, че преюдициално се иска установяване нищожността на приетия устройствен акт, а именно с оглед установяването на тези обстоятелства, с диспозитива си съдът е следвало да уважи иска по чл.29 ЗТР само относно вписаните обстоятелства. Поради това поддържа, че ако за съда е съществувала неяснота, е следвало да приеме исковата молба за нередовна и да поиска уточняване кои точно обстоятелства се иска да бъдат заличени, въпреки че законовата разпоредба е ясна и дори не е наложително подобно уточняване. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът повтаря оплакванията си за неправилност на въззивното решение и моли да бъде допуснато касационното му обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по следния правен въпрос от значение за развитието на правото и по който липсва трайно установена съдебна практика: „След като не целият Устройствен акт /Дружествен договор/, а само отделни негови части подлежат на вписване, то допустим ли е иск по чл.29 ЗТР само за тях?“
Ответникът [фирма] не представя отговор на касационната жалба.
Третото лице-помагач П. С. Я. , представлявана от адв. И. Д., оспорва касационната жалба с възражение, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди, че в изложението на касатора не е формулиран какъвто и да било правен въпрос, което само по себе си е достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че предявеният по делото иск е с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР и има заявен от ищец предмет: установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, а именно приет от общото събрание на акционерите в [фирма], проведено на 24.03.2006г., Устройствен акт на [фирма]. Приел е за безспорно установено, че на проведено на посочената дата общо събрание на акционерите в [фирма], на което са присъствали всички акционери, единодушно е приет У. акт на [фирма], избрани са още двама управители на едноличното дружество с ограничена отговорност и са определени представителните правомощия на тримата управители. Въззивният съд е посочил, че нормата на чл.119, ал.2 ТЗ предвижда в търговския регистър да се вписват само подлежащите на вписване обстоятелства, което е взето предвид при постановяване на решение № 647 от 31.02.2006г. по ф.д. № 34/1999г. по описа на ОС – Хасково, докато приетият Устройствен акт на [фирма] е само обявен в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал.1, т.1 ТЗ. Изложил е съображения, че защитата, която законодателят е предвидил в чл.29, ал.1 ЗТР, е само срещу вписването на подлежащи на вписване обстоятелства и не би могло чрез разширително тълкуване, респ. чрез прилагане по аналогия да се формира извод, че тази искова защита е приложима и по отношение на актовете, които подлежат на обявяване, като в подкрепа на този извод са различните правни последици от действието на вписването и на обявяването, както и различните задължения при заявяване на подлежащи на вписване обстоятелства и на подлежащ на обявяване акт и различните действия на длъжностното лице към ТР при вписване или заличаване на вписването и съответното действие по обявяване на представен от заявителя акт.
Въззивният съд е приел, че в случая предмет на предявения иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР е установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, а именно – приет от общото събрание на акционерите на [фирма] устройствен акт на [фирма] и, от една страна, такова вписване не е осъществено, а от друга страна, този акт подлежи на обявяване. Поради това е заключил, че търсената с иска защита е недопустима с оглед заявеният петитум. Посочил е, че такава защита би била допустима по отношение на вписването на съдържащи се в устройствения акт обстоятелства, ако те не са съществуващи или ако вписването им е нищожно или недопустимо – при изричната уговорка, че попадат в приложното поле на чл.119, ал.2 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението на апелативния съд.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора правен въпрос не е релевантен, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Съдът не е приел, че иск по чл.29 ЗТР, предявен по отношение на тези части от устройствен акт, които касаят подлежащи на вписване обстоятелства, е недопустим, а напротив – приел е, че такъв иск е допустим, но не е предявен по делото. Изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск е обусловен от заявения петитум – след установяване на нищожността на приетия от общото събрание на акционерите на [фирма], проведено на 24.03.2006г., устройствен акт на [фирма], да бъде признато, че вписването на този акт представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Ищецът не е въвел твърдения за несъществуване на съдържащи се в устава обстоятелства, подлежащи на вписване, и не е формулирал искане за установяване вписването на такива, в какъвто смисъл са и констатациите на въззивния състав. Поради това формулираният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалваното решение правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. В случая липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.29 ЗТР е ясна и по нея е формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Съгласно тази практика разпоредбата на чл. 29 от ЗТР визира защита само срещу порочните вписвания, което следва както от наименованието на самата разпоредба „Защита срещу вписване“, така и от ясно разграничените в закона характеристики и последици на вписването и обявяването. За разлика от вписаните обстоятелства, които подлежат на заличаване при успешното провеждане на иска по чл. 29 от ЗТР, съответно на конститутивния иск по чл. 74 от ТЗ, такава възможност не е предвидена за обявените актове. Съпоставката между нормите, уреждащи вписването и обявяването, налага извода, че вписването доказва съществуването на вписаните обстоятелства, а обявяването доказва съществуването на обявените актове и създава за тях презумпцията, че са публично известни, но не установява верността на обстоятелствата, удостоверени в обявените актове. В този смисъл е изразеното в определение № 786 от 28.11.2013 г. по т. д. № 3331/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 40 от 25.01.2017г. по ч.т.д. № 2070/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. становище, което настоящият състав споделя, че защитата, която законодателят е предвидил в чл. 29, ал. 1 от ЗТР, е защита само срещу вписването на подлежащи на вписване обстоятелства и не би могло чрез разширително тълкуване или прилагане по аналогия да се формира извод, че тази искова защита е приложима и по отношение на обявени актове.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на производството на касатора не следва да се присъждат разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 324 от 26.10.2016г. по в.т.д. № 440/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: