4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 27.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4178 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. М. Х. и Ц. С. С. чрез адв.Е. К. срещу решение № 114 от 14.07.16г., постановено по в.гр.дело № 253/16г.на Варненския апелативен съд.С него е отменено решение № 471 от 16.03.15г.по гр.дело № 1570/11г.на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго,с което са отнети от жалбоподателите в полза на държавата на основание чл.28 ал.1 ЗОПДИППД/отм./имущества на обща стойност 446 245.30 лв,придобити в периода от 16.01.01г.до 9.08.11г.от престъпна дейност,извършена от Я. М. Х.,установена с присъда по нохд № 1065/10г.на В. и присъда по нохд № 435/04г.на В.,подробно описани в диспозитива.
В изложението по чл.284 ал.1 т.1 ГПК жалбоподателите считат,че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос,имащ значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото/чл.280 ал.1 т.3 ГПК/,а именно :Подлежи ли на отнемане по реда на ЗОПДИППД /отм./имущество от лице,което се е намирало във фактическо съжителство с лице,осъдено за престъпление от предметния обхват на чл.3 ЗОПДИППД/отм./.Поддържат,че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – въззивният съд не е спазил задължителните указания,дадени в отменителното решение на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК при предходното разглеждане на делото,като не е назначил служебно съдебно-оценителна експертиза.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата ТД на КОНПИ -В. заявява становище,че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, по следните съображения:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че е сезиран с мотивирано искане на КОНПИ по чл.28 ЗОПДИППД/отм./,че ответникът Х. е осъден с влязла в сила присъда по нохд № 1065/10г.на В. за извършено на 16.09.09г.престъпление по чл.213а ал.3 т.7 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК; както и с предходна присъда по нохд № 435/14г.на В. –за престъпление по чл.212 ал.5 /стара ал.4/вр.1 и чл.54 НК,като е осъден да заплати на МФ сумата от 349 198 лв,представляваща обезщетение за претърпени от държавата имуществени вреди – престъпления,които попадат в предметния обхват на чл.3 ЗОПДИППД/отм./Прието е за установено,че през проверявания период ответниците са придобили имущества на значителна стойност,за които не са установени законни източници на средства.Част от тези имущества са придобити от Ц. С.,съответно отчуждени от нея чрез възмездни сделки в полза на трети лица по време,когато тя и ответникът Х. са били във фактическо съжителство,а останалите имущества са придобити в режим на СИО след сключването на брака.Въззивният съд е възприел заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза,която е определила пазарните стойности на имуществата към момента на тяхното придобиване,респ.отчуждаване,съобразила е законоустановените приходи, както и необходимите разходи за домакинството,в резултат на което е направен извод за несъответствие между тях в размер на – 1530.73 М.,което е значително по смисъла на закона.Изложени са съображения,че в случая може да се направи обосновано предположение за връзка между придобитото имущество и престъпната дейност по чл.3 ЗОПДИППД/отм./За това е послужил факта на предходното осъждане на ответника Х. за данъчно престъпление в особено големи размери,в резултат на което се е облагодетелствал със значителна сума,която макар и присъдена в полза на държавата,не е възстановена.В периода на придобиване на имуществата не са установени законни източници на средства,поради което е прието,че именно присвоената сума е послужила за закупуване на част от имотите.Според съда предположението за престъпния произход на средствата не е опровергано от доводите на ответника,че негови роднини от Русия са превеждали суми на ответницата С.,тъй като техният размер е недостатъчен,не е установено основанието за получаването им,нито е установено тяхното имуществено състояние с оглед преценката дали даренията са действителни.Съдът е приложил по аналогия разпоредбата на чл.9 ЗОПДИППД/отм./ по отношение на част от имуществото,което е придобито от ответницата преди брака й с осъденото лице,по време на фактическото им съжителство.Прието е,че ответницата С. не е работила,не е имала собствени доходи,а всички средства за придобиване на имотите е получавала от Х..Прието е за установено,че на 26.05.03г.е придобила на свое име шест недвижими имота,които скоро след това отчуждила.Поради извършените разпоредителни сделки, противопоставими на държавата,съдът е приел,че на отнемане подлежат сумите,получени при отчуждаване на имотите.Прието е още,че подлежи на отнемане и имуществото,придобито от ответниците по време на брака – апартамент в м.”Св.Св.К. и Е.”,което е и семейно жилище.Изложени са съображения,че макар в закупуването на имота да са вложени средства от банков кредит и от продажба на дружествени дялове,това автоматично не налага извод за законен произход,тъй като от значение е дали погасяването на кредита е станало със законно придобити средства,респ.дали прехвърлените дялове също са закупени с такива средства.По изложените мотиви въззивният съд е приел,че мотивираното искане е основателно и доказано и следва да бъде уважено.
Настоящият съдебен състав намира,че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Въпросът: Подлежи ли на отнемане по реда на ЗОПДИППД /отм./имущество от лице,което се е намирало във фактическо съжителство с лице,осъдено за престъпление от предметния обхват на чл.3 ЗОПДИППД/отм./,не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.С оглед данните по делото,че за придобиване на имуществата от ответницата тя не е разполагала със законни източници на средства,тези имущества са на значителна стойност и са придобити единствено и само със средства на ответника,за които основателно може да се предположи,че са с престъпен произход,съдът точно е приложил закона,като е приел,че те също подлежат на отнемане в полза на държавата.Фактическото съжителство на ответницата с проверяваното лице,обвързва придобитото от нея имущество със средствата на ответника,предмет на установяване като придобити от престъпна дейност,в хипотезите на чл.7 от закона.
Не е налице и предвиденото в чл.280 ал.1 т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.294 ал.1 ГПК.Обжалваното въззивно решение е съобразено с указанията по тълкуване и прилагането на закона,дадени в отменителното решение на ВКС,в което няма такива за служебно назначаване на нова съдебно- икономическа експертиза.Въззивният съд е възприел заключението на приетата по делото икономическа експертиза като компетентно и обосновано и въз основа на неговите фактически констатации е мотивирал правните си изводи.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 114 от 4.07.16г.,постановено по в.гр.дело № 253/16г.на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.