О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 28.11.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1486 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Л. М., З. Г. М. и Н. Г. М., чрез пълномощника им адв. Д. Ш., против въззивното решение от 31.10.2016 год. по гр. д. № 903/15 год. на Софийския окръжен съд, с оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – В. Р. З., Н. К. З. и И. К. З., чрез пълномощника им адв. Кр. Т., са подали писмен отговор, като поддържат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторите поддържат наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изменението в ДВ бр. 86/2017 год./.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло първоинстанционното решение № 189 от 28.07.2015 год. по гр. д. № 698/12 год. на Самоковския районен съд и вместо това е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на касаторите М., ответници в производството, че ищците З. са носители на правото на собственост върху част от недвижим имот, находящ се в [населено място], с идентификатор 65231.910.13 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 917 кв. м., заключена между букви и числа 1, 14, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, 12, 11, П, 1 на комбинираната скица, приложена към съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Ив. Д., намираща се на л. 176 от въззивното производство, като е отменен нотариалния акт № 171, т. ІІА, рег. № 4304 по нот. д. № 348 от 15.09.2008 год. на нотариус Сп. Х. в тази му част и ответниците са осъдени да понесат направените от другата страна разноски по делото.
За да постанови този резултат въззивният съд приел, че с влязло в сила решение от 3.11.2005 год. по гр. д. № 805/2004 год. на ВКС е разрешен спора за собственост между същите страни, като е признато, че З. са възстановили собствеността си върху незастроеното дворно място, собственост на техния наследодател К. З., от когото е било отчуждено по ЗОЕГПНС през 1949 год., на основание ЗВСОНИ, състоящо се към момента на отчуждаването от имот пл. № 1213 и от парцел ХІ – 1213 в кв. 103 по плана на [населено място] от 1916 год., идентично с частта от имот пл. № 1765 в кв. 109 по плана от 1964 год., при граници на тази част: улица, държавен парцел VІІ-1765, предоставен на Н. Н., имот пл. № 1766 на З. М. и имот пл. № 1764 С. К.. С оглед легитимацията на ответниците М., сега касатори, с нот. акт № 171/2008 год. и твърденията на ищците, че възстановеният им имот попада в имота, за който е издаден горния нотариален акт, препятстващ и нанасянето му в кадастралната карта, въззивният съд приел да е налице правен интерес от предявяването на установителния иск за собственост. Намерил същия и за основателен, въз основа на анализа на събраните писмени доказателства и приетите съдебно-технически експертизи, установяващи идентичността на възстановения по ЗВСОНИ на наследниците на К. З. имот с частта от имота с идентификатор 65231.910.13, показана на скицата на л. 176 при посочените обозначения на тази част, приподписана от съдебния състав като неразделна част от въззивното решение. Като последица от уважаване на иска за собственост на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен в тази част нотариалния акт на ответниците.
Релевираното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е свързано с поставения в изложението им материалноправен въпрос относно липсата на индивидуализация на имотите по местонахождение и поне по три граници, като се позовават на цитираната и приложена съдебна практика – Р 429 по гр. д. № 579/10 год. ІV г. о., Р 323 по гр. д. № 408/11 год. І г. о., Р 146 по гр. д. № 2443/13 год. І г. о. и др. Така формулиран въпросът не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като същият не е обусловил решаващият извод в обжалваното решение. В случая въззивният съд е зачел СПН на влязлото в сила съдебно решение, с което е решен въпроса за идентичността на отчуждения от наследодателя на ищците имот и възстановения такъв по реституционния закон, така както е описан в диспозитива на решението по гр. д. № 805/2004 год. на ВКС. Настоящият спор касае установяване по отношение на ответниците, че възстановеният имот попада в този, за който последните са се снабдили след влизане в сила на съдебното решение с нотариален акт за собственост, представляващ имот с идентификатор 65231.910.13 по кадастралната карта на града. Разрешаването на този въпрос е обусловено от събраните множество заключения на техническите експертизи, проследили статута на имота по всички регулационни планове на [населено място], и задълбочения анализ на същите заедно с останалите събрани по делото доказателства, в резултат на което и въззивният съд е направил извода в решението си относно местоположението на възстановения на ищците имот върху имотите по кадастралната карта, в частност този на ответниците, срещу които е предявен иска. В случая възстановеният имот е индивидуализиран по посочените в съдебното решение граници, поради което и този въпрос не е относим към извода в решението относно неговото местонахождение, който извод е направен въз основа преценката на събрания доказателствен материал. Затова и цитираната от касаторите съдебна практика се явява неотносима, за да обоснове релевираното основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Вторият поставен в изложението процесуалноправен въпрос: „Как следва да процедира решаващият съд в случай, че по делото са събрани противоречиви доказателства – при противоречие между събрани гласни доказателства и изслушани експертизи, както и между самите експертни заключения и налице ли е основание да се направи извод за наличие на идентичност между два имота въз основа на констатирана от вещите лица разлика в площта им?” представлява по своята същност довод на касаторите за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Поради това и произнасянето по него предпоставя допускане на касационното обжалване поради наличие на основание за това, но не обосновава наличието на такова основание. Липсата на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, като обща предпоставка е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване на въззивното решение. Въпреки този изход на настоящето производство разноски на ответниците по касация не се присъждат поради липса на доказателства за направени такива.
По тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 480 от 31.10.2016 год. по гр. д. № 903/2015 год. по описа на Софийския окръжен съд по подадената от М. Л. М., З. Г. М. и Н. Г. М., чрез пълномощника им адв. Д. Ш., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: