О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 04.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4107 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. М. М., В. А. М., М. А. П. против решение № 107/21.03.2013г. по гр.д.№ 43/2013г. на ОС-Смолян, с което е потвърдено решение № 452 от 30.11.2012г. по гр.д.№ 523/2012г. на РС-Смолян, в частта, с която е отхвърлен иска за делба, предявен от тях против Е. Ч. П. по отношение на 1. поземлен имот 114 с площ 1282 кв.м., от който 789 кв.м. попадащи в УПИ … и 455 кв.м., попадащи в УПИ VІІІ-… и 29 кв.м. попадащи в не приложена улична регулация от кв. 14 по плана на [населено място], С. община. 2. незастроен поземлен имот 121 от кв. 14 целия с площ 1112 кв.м., за който е отреден УПИ … с включени в него 671 кв.м. и УПШ VІІ-…, в който са включени 252 кв.м. и УПИ ХІІ-… от кв. 14, в който попадат 142 кв.м. и 5 кв.м., попадащи в улична регулация, която не е приложена по плана на [населено място] [община]. 3. застроен и незастроен поземлен имот № 89 с площ 278 кв.м., участващ в УПИ .. и 89 в кв. 40 по ПУП на [населено място], [община], ведно с построената в имота двутажна жилищна сграда с площ 52 кв.м. стопанска сграда на площ 42 кв.м. и плевня със застроена площ 30 кв.м. и е потвърдено решението на РС с характер на определение в частта му, с която е прекратено производството по отношение на двуетажна жилищна сграда на площ 98 кв.м., построена в държавно дворно место, съставляващо УПИ ІІІ-.. от кв. 47 по плана на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила поради неправилно обсъждане на доказателствата и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се твърди, че в нарушение на съдебната практика съдът при обсъждане на правоизключващото възражение на ответницата за придобивна давност не е изложил мотиви с какви действия тя е демонстрирала промяна на намерението за своене. Позовава се на Р № 1354/26.11.2008г. по гр.д.№ 6402/2007г. на V гр.о.
Ответницата по касация оспорва допускането до касация, тъй като счита, че е доказала възражението си за придобивна давност и решението е съобразено със съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск за делба на описаните четири недвижими имота, за които се твърди, че са останали в наследство от Ч. Б. П., починал на 23.06.1983г.. Ищцата Х. М. М. е негова дъщеря. Другия негов наследник е сина му А. Ч. П.. Той е починал на 03.10.2004г. и е оставил след смъртта си за свои наследници две дъщери – ищците М. П. и В. М. и ответницата Е. Ч. П. – преживяла съпруга. Между наследниците на Ч. Б. П. е сключен договор за доброволна делба на 14.10.1992г., по силата на който процесните четири имота са поставени в дял на А. П.. Този договор обаче е прогласен за нищожен поради това, че представлява дарение, което не е сключено в предвидената нотариална форма и защото е нарушена нормата на чл. 69, ал.2 ЗН. Със същото решение № 42 от 02.03.2010г. на РС-Смолян, влязло в сила на 17.02.2011г. е отменен на основание чл. 537, ал2 ГПК констативен н.а. № 278, т. ІІ/15.10.1992г., издаден въз основа на делбата Само между наследниците на А. П. на основание по-късно прогласения договор за доброволна делба е допусната и извършена съдебна делба по гр.д.№ 1048/2007г. Въз основа на съдебното решение за прогласяване на договора за делба за нищожна не е допусната отмяна на влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата по гр.д.№ 1048/2007г., тъй като защитата, ако в производство за делба не е участвал съсобственик, е чрез нов иск за делба. Затова съдилищата по същество са приели за допустим иска за делба на първите три имота, но са го отхвърллили по отношение на първите три имота, тъй като по делото не са представени никакви доказателства за правото на собственост на общия наследодател на страните Ч. П.. Решението, с което е прогласен договорът за делба от 1992г. за нищожен не доказва правото на собственост върху имотите, които са били негов предмет. Неправилно в разписната книга въз основа на това решение за прогласяване на договора за нищожен имотите са записани на името на общия наследодател. То не е придобивно основание.
По отношение на четвъртия имот – двуетажна жилищна сграда с площ 98 кв.м., построена в държавно дворно место, съставляващо УПИ ІІІ-… от кв. 47 по плана на [населено място], съдът е приел, че за него иска за делба е недопустим, тъй като този имот не е бил предмет на прогласения за нищожен договор за делба от 1992г. и имота е бил предмет на иска за делба по гр.д.№ 1048/2007г. РС е приел, че този имот не е принадлежал на общия наследодател и вече е поделен с влязлото в сила решение по извършване на делбата като имот, собственост на А. Ч. П.. Този извод се обосновава с констативен н.а. № 145,т.І/1996г. с който прекия наследодател А. петевски е признат като собственик на основание отстъпено право на строеж и реализирано строителство. Съобразно този неоспорен акт, този имот не е придобит по наследство от А. П., а на лично основание. Въззивната инстанция е възприела тези мотиви.
С въззивното решение само като допълнителен аргумент е изложено, че следва да се зачете и направеното възражение за придобивна давност от ответницата.
Поставеният въпрос касае възражението за придобинна давност. Основният мотив за отхвърляне на иска обаче е за това, че ищците не доказват, че описаните общо четири имота са принадлежали на общия наследодател Ч. Б. П.. В този смисъл поставения въпрос не е определящ за крайния изход по спора и не обосновава общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 107/21.03.2013г. по гр.д.№ 43/2013г. на Окръжен съд – Смолян по касационна жалба, подадена от Х. М. М., В. А. М., М. А. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: