О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 07.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1752/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК, образувано по частната жалба на [фирма] в несъстоятелност,
срещу определение №1804/29.05.2016г., постановено по т.д.№ 1022/2016г. по описа на САС, т.о., ІІІ с-в, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] /н./срещу определение от 14.08.2015г. по т.д.№4216/2015г. на СГС, т.о., VІ-11 с-в.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят обосновава допустимостта на въззивното обжалване на определението на първоинстанционния съд, с което исковата молба е оставена без дивжение, с обстоятелството, че в акта на СГС изрично е предвидена възможността постановеното определение да бъде обжалвано пред апелативния съд, както относно вида на иска, така и относно задължението за внасяне на държавна такса. Излагат се съображения, че проверката на законосъобразността на определението на първоинстанционния съд не е преждевременна и е израз на процесуална икономия, тъй като при неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, исковата молба ще бъде върната с определение, подлещато на инстанционен контрол. Същевременно се сочат доводи за неправилност на първоинстанционното определение, в което е прието, че предявеният пред СГС от [фирма] /н./ иск с правно основание чл.26 ЗЗД е част от предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД и като такъв е иск за попълване масата на несъстоятелността на банката, предвиден в чл.62 З..
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
С определение №4439/18.06.2015г. по т.д.№4216/2015г. на СГС, т.о., VІ-11 с-в. е оставена без движение исковата молба на [фирма] /н./ с указание към ищеца да внесе ДТ в размер на 1 816 458.67 лв. по предявения иск по чл.26 ЗЗД. С определение от 14.08.2015г., постановено по същото дело е даден нов едноседмичен срок на ищеца за внасяне на държавна такса в посочения размер като е посочено, че искът по чл.26 ЗЗД не попада в кръга на отменителните искове по З..
С обжалваното пред настоящата инстанция определение от 29.05.2016г., постановено по т.д.№ 1022/2016г. на САС, въззивният състав е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] /н./срещу определението от 14.08.2015г. Съдът е посочил, че частната жалба е недопустима, тъй като дадената правна квалификация в определението не може да бъде предмет на проверка преди постановяването на краен акт, с който приключва производството пред първоинстанционния съд. По отношение на определения размер на дължимата държавна такса, въззивният съд е посочил, че определението е необжалваемо, тъй като пътя на защита на ищеца е чрез обжалване на акта за връщане на исковата молба по реда на чл.129 ал.3 ГПК.
Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Разпореждането /респ. определението/ по чл.129 ал.2 ГПК, с което се оставя исковата молба без движение с указания към ищеца, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол за разлика от акта на съда за връщане на исковата молба по чл.129 ал.3 ГПК. Без значение за допустимостта на жалбата е обстоятелството, че в определението си съдът е посочил, че същото подлежи на обжалване, тъй като необжалваемостта на съдебния акт произтича от закона. В случая не е налице хипотезата на чл.70 ал.2 ГПК /липсва и такова твърдение в частната жалба/, защото с обжалваното определение първоинстанционния съд не е увеличил цената на иска.
Отделно следва да се има предвид, че определението на СГС, с което исковата молба е оставена без уважение с указание за внасяне на държавна такса в размер на 1 816 458.67лв., е постановено на 18.06.2015г. С обжалваното пред САС определение от 14.08.2015г. първата инстанция единствено е предоставила нов срок на ищеца за внасяне на определената вече от съда такса, което определение не подлежи на инстанционен контрол като акт по движение на делото.
По изложените по-горе съображения ВКС-ТК, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1804/29.05.2016г., постановено по т.д.№ 1022/2016г. по описа на САС, т.о., ІІІ с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: