3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N480
С., 08.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
М. С.
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.С.
т.дело N 160/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 94 от 10.11.2009 г. по т.д.№ 539/2009 г. на Валекотърновския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 72 от 15.07.2009 г. по т.д.№ 38/2009 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното решение ВтАС потвърдил решението на съда по несъстоятелността, с което на основание чл.647, т.7 ТЗ са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на „И. трансфер оф текнолоджи А.” Е. (в несъстоятелност) сделките, с които длъжникът продал през 2007 г. на [фирма] машини, лек автомобил и материали по четири фактури от 2007 г. на обща стойност 27 368.77 лв. Прието е, че сделките са извършени в двугодишния период преди откриване на производството по несъстоятелност между свързани по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ лица, по които вместо плащане, несъстоятелният длъжник погасил с вземането си паричното задължение към купувача, произтичащо от договор за заем в размер на 33 500 лв.
В касационната жалба и в изложението към нея касаторът [фирма] поддържа, че доколкото прихващането представлява способ за погасяване на задълженията на две дружества, ВтАС е следвало да разгледа хипотезата на чл.645, ал.1 ТЗ, а не само хипотезата на чл.647, т.7 ТЗ. Сочената непълнота на съдебния акт обективирала основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решението било постановено в противоречие с ППВС № 7/27.12.1965 г., за обобщаване на практиката по въпроси на второинстанционното производство. Същевременно се поддържа и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въпросът, по който се произнесъл въззивния съд относно сделка, извършена в двугодишния срок преди откриване на несъстоятелсността и е налице извършено прихващане преди обявяването й по реда на чл.645 ТЗ ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В обжалваното решение освен това необосновано било прието, че длъжникът се лишил изцяло от имущество за удоволетворяване на кредиторите, тъй като с решението на съда по несъстоятелността безспорно било установено, че последният притежавал л.а. „БМВ”. Решението било непълно и необосновано и с погрешно формирано вътрешно убеждение, тъй като изводът за увреждането на кредиторите е направен в противоречие с решението по несъстоятелността.
Ответникът по касация [фирма] /н/ оспорва както основанията за селектирането на касационната жалба, така и нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Съставът на ВКС приема, че не е поставен материалноправен и/или процесуално правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изводът на въззивния съд за недействителност на атакуваната сделка по отношение на кредиторите на несъстоятелността е направен в съответствие с материалния закон – сключена е в двугодишния период преди откриване на производството по несъстоятелност, по която страна е свързано с длъжника лице. Доколкото чрез прехвърлените с нея движими вещи длъжникът е погасил свое парично задължение, то отсъствието на предпоставките на чл.103 ЗЗД обуславя извод за неотносимост на въпроса за приложението на чл.645 ТЗ към конкретния спор.
Липсата на формулиран разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за конкретния правен спор, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, защото това прави невъзможна проверката на съда и за наличието на допълнителните, посочени от законодателя в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, основания за селектиране на касационната жалба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 10.11.2009 г. по т.д.№ 539/2009 г. на Валекотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: