О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр. София, 03.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 293 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ш” Е. , с. Я., Шуменска област чрез процесуалния му представител адв. М срещу решение от 03.12.2008г. по в. гр. д. № 455/2008г. на Шуменски окръжен съд, Гражданска колегия. С обжалвания съдебен акт е отменено решение от 09.04.2008г. по т. дело № 316/2007г. на Велико – Преславски районен съд и вместо това А. И. Хасанова като Е. „А”, с. Б. река, Шуменска област е осъдена да заплати на „Ш” Е. , с. Я., Шуменска област сумата 100 лв. – обезщетение за ползуване на автобус „С” с ДК № Н* за периода 01.05. – 01.06.2007г. на основание чл. 206, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2007г. до окончателното й изплащане, и сумата 4,30 лв. – мораторна лихва за периода 01.06.2007г. – 20.09.2007г., а исковете са отхвърлени в следните части: за разликата над 100 лв. до предявения размер – обезщетение за ползуване, за разликата над 4,30 лв. до предявения размер – мораторна лихва и е отхвърлен предявеният от „Ш” Е. срещу А. И. Хасавона като Е. „А” иск за сумата 8 839,08 лв. – обезщетение по договор от 01.03.2007г. за продажба при отложено плащане на гореописания автобус с правно основание чл. 335, ал. 3 ТЗ, като ищецът е осъден да плати на ответника сумата 1 098 лв. – разноски за двете инстанционни производства.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдпроизводствените правила и е необосновано. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС, въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Според касатора въпросът се отнася до приложението на чл. 205, ал. 1 ЗЗД – дали рискът преминава върху купувача с предаване на вещта при договор за покупко-продажба на движима вещ на изплащане със запазване правото на собственост.
Ответникът А. И. Хасавона като Е. „А”, с. Б. река, Шуменска област оспорва касационната жалба, поддържа становище, че посочената от касатора съдебна практика е неприложима и излага доводи за правилност на въззивното решение по същество. Моли да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение и претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е определил правното основание на иска по чл. 335 ТЗ и е изложил съображения, че макар и несобственик, купувачът ще носи риска от случайното погиване или повреждане на вещта. За да отхвърли иска за заплащане на сумата 8 839 лв. – обезщетение за нанесени повреди на автобуса от ответника, решаващият съдебен състав е приел, че не са налице конкретни и ясни доказателства за това какви са били наличните недостатъци при връщането на автобуса, нито за пряката вина и произтичащите от нея щети от ответника, довели до извършения ремонт, съответно до отговорността на ответната страна, поради което е поставил под съмнение необходимостта от извършването на ремонт за цена в размер 8 839,08 лв.
Относно претенцията за заплащане на сумата 5 400 лв. въззивният съд е приел, че развалянето на договора има обратно действие, като за ползуването на автобуса за периода от 01.03.2007г. до 01.06.2007г. ищецът има право на обезщетение в размер общо 5 100 лв. /по 1 700 лв. месечно/. Решаващият съдебен състав е установил, че ответникът е платил авансово сума в размер 5 000 лв. и е останала неплатена част 100 лв., поради което е присъдил сумата 100 лв., а в останалата част е отхвърлил иска като неоснователен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Касаторът не е посочил кой е основният материалноправен въпрос, разрешен от съдебния състав в противоречие със съдебната практика, респективно разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С оглед въззивното решение, данните по делото и касационната жалба материалноправните въпроси, от които зависи изходът на спора, се отнасят до преминаването на риска от повреждане на вещта и до размера на неплатените дължими вноски.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Въпросът за преминаването на риска от повреждане на вещта е решен от въззивния съд в съответствие със закона и практиката на ВКС. При договор за покупко-продажба на движима вещ на изплащане рискът от случайно погиване или повреждане на вещта преминава върху купувача с предаването й. Доказателствената тежест за установяване, че вещта е повредена след предаването й на купувача, се носи от ищеца, който следва да докаже в какво състояние е предал вещта и в какво състояние му е върната. Съобразявайки се със законовата регламентация и постоянната съдебна практика и разпределяйки правилно доказателствената тежест между страните, решаващият съдебен състав е постановил обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и е направил извод, че няма безспорни и категорични доказателства за пряката вина и произтичащите от нея щети единствено от ответника и след като не са налице конкретни и ясни доказателства за това какви са били недостатъците при връщането на автобуса, не е доказана необходимост от извършване на ремонта за цена 8 839,08 лв. за вреди, причинени от ползуването му от страна на ответника. Изложените от касатора доводи за несъобразяване със съдържанието на нотариалната покана, заключението на съдебно-техническата експертиза и изявлението на търговския пълномощник на ответника, които доказателства според касатора установяват друга фактическа обстановка, не представляват основания за допускане до касационно обжалване, а съставляват касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК.
Въпросът за размера на неплатените дължими вноски е конкретен за всеки отделен случай и зависи от представените по делото доказателства. Въззивната инстанция е обсъдила относимите към този въпрос доказателствени средства, отчела е времето на ползване на автобуса /от 01.03.2007г. до 01.06.2007г./ и след като е констатирала, че от дължимото обезщетение за ползуване в размер 5 100 лв. е платена сумата 5 000 лв. авансово, е осъдила ответника да заплати останалата дължима част в размер 100 лв., а за разликата до пълния предявен размер е приела иска за неоснователен. При разваляне на договор за продажба на изплащане поради неплащане на уговорените вноски, представляващи част от цената, продавачът не може да претендира неплатените до момента на волеизявлението вноски, представляващи част от неплатената цена, но на основание чл. 335, ал. 3 ТЗ има право да претендира обезщетение за ползването на вещта.
Неоснователно е позоваването на решение № 613/14.06.1996г. по гр. д. № 1366/1994г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 2227/26.01.1996г. по гр. д. № 633/1995г. на ВКС, V г. о., тъй като, от една страна, посочените решения се отнасят до договори за финансов лизинг, а от друга страна, въззивният съд е разрешил основния правен въпрос в съответствие с практиката на ВКС. Приложените решение от 18.02.2008г. по ВАД № 193/2007г. и решение от 24.02.2003г. по ВАД № 11/2002г. на АС при БТПП не намират приложение поради това, че разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК визират решения на ВКС и различни съдилища от съдебната система на Република България, но не и решения на арбитражни съдилища.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Касаторът не е посочил и не е представил съдебни решения, установяващи противоречива съдебна практика по материалноправните въпроси, които са от значение за разрешаването на настоящия правен спор.
Релевираният довод, че следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е неоснователен. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По въпроса за преминаването на риска от повреждане на вещта върху купувача с предаването на вещта при договор за покупко-продажба на изплащане има формирана съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на съдения акт. За да е налице предпоставката на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК изискването на законодателя е решеният конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от страна на въззивния съд, да е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще. Преценката предпоставя, че този въпрос има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също, и че по сходните на него случаи няма съдебна практика или ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване празнота в нормативната уредба. Въпросът за размера на неплатените дължими вноски е конкретен за всеки отделен случай и зависи от представените доказателства, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Шуменски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.12.2008г. по в. гр. д. № 455/2008г. на Шуменски окръжен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.