2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 12.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3337 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. Д. П. с адрес в [населено място], представляван от адв. В. Б., против определение № 356 от 24 април 2017 г., постановено по гр.д. № 5108/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о., с което на основание чл. 280, ал. 2 ГПК е оставена без разглеждане подадената от П. касационна жалба против решение № 829 от 21 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 766 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г. и са присъдени разноски в полза на насрещната страна за касационното производство.
В частната жалба се заявяват доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че с въззивното решение, предмет на касационната жалба, съдът се е произнесъл по основателността на иск за сумата от общо 6000 лева, и според чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на предявения иск следва да се определи съгласно размера на претендираната сума. Сочи се за ирелевантно обстоятелството, че сумата е образувана като сбор от множество предоставени в заем парични средства, тъй като отделните заемни правоотношения не са изчерпателно индивидуализирани и изброени от ищцата, за да се приеме, че са предявени множество обективно съединени искове.
Ответницата П. В. А., с адрес в [населено място], не изразява становище по жалбата.
С обжалваното определение се приема, че въззивното съдебно решение, предмет на подадената касационна жалба, е постановено по иск за признаване за установено, че П. дължи на ищцата общо сумата 6000 лева по множество заемни правоотношения от различни дати и за различни суми, всяко от които е с цена под 5000 лева. Счетено е, че при това положение решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум от 5000 лева, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г., ВКС, ОСГК, при обективно съединяване на няколко иска за парични вземания с цена на всеки от тях под установения минимален праг, решението, постановено по отделните искове не подлежи на касационно обжалване, независимо че общият сбор от цената на всички искове надхвърля тази сума. Според чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска по делото по искове за парични вземания е търсената сума. Когато предмет на делото са самостоятелни вземания, обособени с оглед различието в правопораждащите ги юридически факти, то те съставляват основания на отделни искови претенции, които се разглеждат в рамките на гражданското производство при условията на обективно съединяване на искове (чл. 210 ГПК). Видно е както от обстоятелствената част на предявената от П. А. искова молба, така и от диспозитива на първоинстанционното съдебно решение, че предмет на разглеждане в исковото производство са били няколко обективно съединени иска за дължимостта на сумата от общо 6000 лева, която обаче произтича от различни заемни правоотношения. Този извод следва от изричното изброяване в исковата молба на различни фактически обстоятелства, при които части от общото претендираната сума са били давани в заем на ответника и съответстващите им фактически установявания в хода на съдебното дирене пред първа инстанция. Ето защо несъстоятелен е доводът на частния жалбоподател, че не се касае за отделни заемни правоотношения, както и че това обстоятелство е без значение за определянето на цената на иска. Неотносими са и доводите за внесената по делото държавна такса, тъй като начинът, по който тя е определена и размерът, в който е внесена, не могат да бъдат ценени при преценката на допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед изложеното, предмет на делото са няколко обективно съединени иска, като всеки от тях не надвишава определения в чл. 280, ал. 2 ГПК праг за допустимост на касационното обжалване от 5000 лева за граждански дела. Затова подадената срещу въззивното съдебно решение касационна жалба е недопустима, и като я е оставил без разглеждане, съставът на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 356 от 24 април 2017 г., постановено по гр.д. № 5108/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: