2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 12.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОНКА ЙОНКОВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. Славчева
ч.т.дело № 287/2011 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на турските граждани И. Алкан и Екбер Алкан – двамата с адрес в [населено място], [улица], подадена срещу определение № 119 от 26.01.2011 г. по ч.т д. № 1015/2010 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба против определение № 262 от 06.10.2010 г. на Хасковския окръжен съд по ч.гр. дело № 526/2010 г. С последното е потвърдено разпореждане № 198 от 04.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 279/2009 г. на РС-Харманли за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 за парично задължение към турската банка „Тюрк Е. Б.” в размер на 200 000 щ.д.
В частната жалба солидарните длъжници И. и Екбер Алкан излагат доводи за неправилност на прекратителното определение на ВКС, поради което иска отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който да се обезсилят издадените срещу тях заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Ответната страна „Тюрк Е. Б.” със седалище в [населено място] не е изразила становище по частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение приема, че частната жалба е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
Обжалваното пред предходния тричленен състав определение, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на разпореждането на първоинстанционен съд, постановено по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство. Като е изложил аналогични съображения в подкрепа на извода си относно процесуалната недопустимост на подадената от турските граждани И. и Екбер Алкан частна касационна жалба, тричленният състав на ВКС правилно е оставил същата без разглеждане, поради което постановеното от него определение ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 119 от 26.01.2011 г. по ч.т.д.№ 1015/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: