О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 13.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА гр. д. № 936 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Б. – пълномощник на В. Н. Х., в качеството му на [фирма], срещу въззивно решение № 7002 от 02.09.2016 г., постановено по гр. д. № 8142/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ІI-В състав.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Ответницата по касация Ц. Р. Х., чрез процесуалния си представител, счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. Посочва, че в жалбата липсват конкретно формулирани въпроси, от значение за изхода на спора. Поставените въпроси са от значение единствено за правилността на обжалваното решение и са свързани с възприемането на установената фактическа обстановка.
Останалите ответници по жалба не вземат становище.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение от 12.01.2015 г. по гр. д. № 57263/2009 г. на Софийски районен съд, 68 състав, с което е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите В. Н. Х., действащ като [фирма], А. Т. Х., Ц. Р. Х., Л. П. Т., А. Н. Т., Л. Л. П., С. П. П. и М. П. Л. на следния недвижим имот: УПИ VIII – 10 в кв.16 по плана на [населено място], местност „Зона Г – 14”, с площ от 310 кв. м., при описани граници, при следните квоти: за съделителите В. Н. Х., действащ като [фирма] и А. Т. Х. – в общ дял при условията на СИО – 12/24 ид. ч.; за съделителката Ц. Р. Х. – 4/24 ид. ч.; за съделителите Л. П. Т. и А. Н. Т. – в общ дял при условията на СИО – 2/24 ид. ч.; за съделителката Л. Л. П. – 2/24 ид. ч.; за съделителката С. П. П. – 2/24 ид. ч. и за съделителя М. П. Л. – 2/24 ид. ч.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: може ли решаващият съд да приеме за доказан факт по делото, за който не са посочени и събрани писмени доказателства, както и да обоснове изводите си единствено въз основа на косвени доказателства. Твърдял е, че не са били събрани доказателства за времето на сключване на брак между преките наследодатели на ищците М. П. и Л. Л., който факт е приет за доказан, без наличието на годно писмено доказателство /удостоверение за граждански брак/. Горното е било необходимо с оглед преценката дали придобитите с договори за покупко-продажба вещни права са представлявали съпружеска имуществена общност или са били индивидуална собственост на Л. Л..
Така формулирано, основанието за допускане на касационно обжалване се свързва с нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът сочи, че разрешаването на поставените от него въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поставените въпроси не са обуславящи нито за правата на жалбоподателя, нито за изхода на конкретното дело, поради което не могат да доведат до допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд е обсъдил оплакванията на касатора, които са били предмет и на въззивната жалба, като изрично е посочил, че след откриване на наследството и на майката М. П. през 1986 г. низходящите й са получили общо дялове в същите размери от нейното наследство и от това на бащата Л. Л. /починал през 1970 г./. Жалбоподателят – ответник е частен правоприемник на Г. Н. /наследник по закон на И. Л./, поради което неговите права не са били засегнати от определянето на квотите на съделителите – правоприемници на Л. Л..
Необходимо е да се посочи, че изводите на въззивния съд са напълно съобразени и с формираната задължителна практика на ВКС. В нея се приема, че пълно доказване може да бъде проведено и само въз основа на косвени доказателства, които са несъмнено установени, достоверни и в такава връзка с другите обстоятелства, че установяват без съмнение подлежащият на доказване факт. В цитирания по-горе смисъл е решение № 215 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6209/2014 г., първо г. о., постановено в производство по чл.290 ГПК.
От горното следва, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не съществува нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле – неясна или непълна правна норма, поради което да има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалба сумата 500 лв., представляваща направени разноски в касационното производство /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7002 от 02.09.2016 г., постановено по гр. д. № 8142/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ІI-В състав.
Осъжда [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Изгрев”, [улица], вх.А, да заплати на Ц. Р. Х., със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Б. Н., сумата 500 лв., представляваща направени разноски в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.