3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
С., 16,07,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 353/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. А. П. против определение №228 от 26.08.2011г. по ч. гр.дело №604/2011 г. на Окръжен съд – [населено място].
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на подадената частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено, след реализирано производство по чл.285 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Посочил е, че обжалваното определение преграждало развитието на „ процеса”, поради което според него се квалифицирало по чл.274, ал.2 ГПК и не се изисквало наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт в контекста на становището на страната. Формулирани два въпроса в „т. 2”, под заглавие „ проц.правни и мат.правни въпроси”, а именно –„Какви могат да бъдат особените непредвидени обстоятелства…. Възможно ли е това да са обективни финансови затруднения, възникнали внезапно и с невъзможност да бъдат преодолени , обусловена от продължителна неработа на държавни общински и частни институции” и „ При преценка налице ли са предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК, съда има ли право да пренебрегва ноторно известни факти, да се дезинтересира от духа на закона, който посочва че пропуснат установен от закона срок може да бъде възстановен и да се основава само на буквата на същия закон.” Други доводи не са развити.
Правно необосновано е разбирането на касатора, за това че процесуалния ред, по който следва да се разгледа частната му жалба е чл.274, ал.2 ГПК. Доколкото подадената от него жалба е срещу акт на въззивен съд с който се разглеждан процесуален спор по същество, то и подадената срещу този акт жалба има характер на касационна и попада под изричния регламент на касационно обжалване определен от нормата на чл.274, ал.3 ГПК.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че поставения втори въпрос изобщо не съставлява такъв, а в същността си е общо оплакване за неправилност на акта. Първият формулиран въпрос, също няма такава характеристика, тъй като е хипотетичен, фактически и е свързан не с решаващите изводи на съда, а със становището на страната по спора. Но дори и той да бъде възприет като релевантен по смисъла на текста, то налице е единствено общото основание за касационно обжалване. Основанието по т.1 и 2 на чл.280, ал.1 ГПК изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно поставения правен въпрос е решен в противоречие със задължителна или каузална практика на ВКС, при установен обективен идентитет на хипотезите, третирани от сравняваните съдебни актове. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като двете хипотези формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, при които приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 2 и 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед това, за да са налице обсъжданите основания не е достатъчно да бъде възпроизведен текста на основието и да бъде формулиран правен въпрос. В случая страната не е е сочила съдебни актове, обективиращи противоречиво разрешаване на поставения ат нея въпрос, нито е обосновала наличие на непълнота, неяснота или празнота в закона, респективно формирана неправилна практика. Още повече, че както практиката, така и доктрината никога не са третирали финансовите затруднения, независимо дали са временни или постоянни като особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №228 от 26.08.2011г. по ч. гр.дело №604/2011 г. на Окръжен съд – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: