3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 17.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3359 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на И. А. И., с адрес в [населено място], приподписана от адв. И. З., против определение № 10769 от 11 май 2018 г., постановени по ч.гр.д. № 3574/2018 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 300924 от 20 декември 2017 г., постановено по гр.д. № 28725/2014 г. по описа на районния съд в [населено място], за оставяне без уважение на молба за освобождаване от заплащане на държавна такса от 15 лева по частна жалба.
В частната жалба се поддържа наличието на всички основания за неправилност на обжалваното определение по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че първоинстанционният съд не е имал правомощието да се произнася по искането по чл. 83, ал. 1 ГПК, тъй като не е бил сезираният с искането за освобождаване от внасяне на държавна такса съд. Твърди се, че съдът погрешно е допуснал смесване на правата на юридическото лице, в която жалбоподателката има дял, с правата ? на физическо лице. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в частната жалба, се поставя въпрос, за който се претендира, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и тълкувателно решение от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Установено е по делото, че жалбоподателката И. е подала в СГС частна жалба против разпореждане на районния съд в [населено място] за издаване на изпълнителен лист, придружена с искане за освобождаване от внасянето на държавна такса по жалбата. СГС е препратил частната жалба, ведно с искането за освобождаване, по компетентност на първоинстанционния съд за надлежното им администриране. Районния съд е оставил искането за освобождаване от държавна такса без уважение с определение, което е предмет на инстанционно обжалване в настоящото производство.
С обжалваното определение се приема, че районният съд е бил компетентен да се произнесе по искането на молителката за освобождаване от държавна такса, тъй като съгласно т. 12 от тълкувателно решение по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, същото следва да се разгледа от администриращия жалбата съд, който именно е районният съд в [населено място]. По съществото на искането за освобождаването от държавна такса са изложени съображения за липса на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК, доколкото жалбоподателката получава пенсия в размер на 310 лева, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи, няма сключен граждански брак, притежава дял в търговско дружество [фирма] в размер на 5000 лева, което дружество не е прекратено. Посочено е и че представеното писмо на банка до частен съдебен изпълнител, с което банката уведомява съдебния изпълнител, че сметките на дружеството са „блокирани“, касае сметките на търговското дружество, а не тези на молителя – физическо лице.
Касационният съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставеният в изложението въпрос имал ли е право и задължение първоинстанционният съд да се произнася по молбата съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, която е насочена към въззивния съд, и придружава частна жалба до същия, не изпълва допълнителния селективен критерий, заложен в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Въпросът обуславя изхода на делото, но даденото разрешение от въззивния съд е в съответствие с т. 12 на тълкувателно решение по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, с което се разяснява, че компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при обжалване е съдът, пред който е направено искането. В мотивите на тълкувателното решение се сочи, че съдът, пред който е направено искането, е администриращият съответната жалба съд, тъй като именно той преценява редовността на подадената молба или жалба. Сред изискванията за редовност на процесуалното действие на страната е и обстоятелството дали са представени доказателства за внесена държавна такса. За да прецени наличието на това изискване за редовност, администриращият съд следва да разреши предварителния въпрос за това дали държавната такса е дължима, съответно да разгледа искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, когато такова е сторено. Това следва от общия принцип, изразен последователно от законодателя в разпоредбите на чл. 262 и чл. 285 ГПК, според който на горестоящия съд се изпращат само редовни въззивни/касационни жалби и молби за отмяна. Изложеното налага извод за съответствие между даденото от въззивния съд разрешение и изразеното в задължителната практика тълкуване, поради което и с оглед отсъствието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване на въззивното съдебно определение не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10769 от 11 май 2018 г., постановени по ч.гр.д. № 3574/2018 г. по описа на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: