О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 02.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1362 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. П., С. Д. М., П. Д. В. и Й. Д. Т. чрез пълномощника им адвокат А. К.-К. против решение № 289 от 27.11.2017 г., постановено по гр.д. № 393 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е отменено решение № 292 от 15.06.2017 г. по гр.д. № 435/2017 г. на Районен съд-Дупница и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Ц. Д. П., С. Д. М., П. Д. В. и Й. Д. Т. против А. Д. М. и И. П. М. установителен иск за собственост на придобити по наследство от Д. К. Р., починал на 12.06.2012 г., 4/5 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот с пл. № 41 по кадастрален план на [населено място], общ.Д. с площ от 1966 кв.м.
А. Д. М. и И. П. М. са подали чрез пълномощника си адвокат Ю. Д. отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват допустимостта на касационната жалба на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като цената на иска е под 5000 лв., евентуално наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират възстановяване на направените по повод касационната жалба разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК изрично предвижда, че решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ищците са основали претендираните права на твърденията, че през 1939 г. дядо им К. М. е закупил имота, като през 1951 г. е направил делба на собствените си недвижими имоти и процесният е даден на баща им Д. К. М. /Р./, като имота не е внасян в ТКЗС, винаги е обработван от семейството и когато през 2017 г. наследниците решили да се снабдят с нотариален акт за правата си, открили, че единия от тях и съпругата му са се снабдили с нотариален акт за собственост, придобита по давностно владение № 125, том I, рег. № 1134, дело № 115/2001 г.
В отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска с твърдения, че владеят имота още докато Д. К. Р. е бил жив, като всички наследствени имоти са били поделени с договор за доброволна делба от 7.07.2009 г., в който процесният имот не фигурира, тъй като същия не е възстановен на общия наследодател от ПК-Д.. Заявили са възражение, че исковата претенция по чл.537, ал.2 ГПК е погасена по давност, както и че от момента на снабдяването им с констативен нотариален акт на 16.05.2011 г. владеят имота като собственици и добросъвестно, поради което по отношение на тях е изтекла и придобивната давност по чл.79, ал.2 ЗС.
В доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищците и ответника А. Д. М. са придобили по наследство от Д. К. Р. процесния имот, макар в първото съдебно заседание, позовавайки се на издадена на 30.03.2011 г. скица от [община] с отбелязване, че в разписната книга за имота няма данни за собственост, ответниците са заявили, че имота не е придобит по наследство, тъй като липсват данни за собственост.
Окръжен съд-Кюстендил само е констатирал, че страните нямат доказателствени искания във въззивното производство и при постановяване на решението си е приел, че обстоятелството, че имотът е бил собственост на Д. Р. е спорно между страните, като по делото не са представени доказателства общия наследодател да е придобил собствеността. Изложил е съображения, че договорът за покупко-продажба от 18.08.1939 г. има характер на предварителен договор за покупко-продажба и няма вещно-прехвърлително действие, поради което К. М. не е придобил собствеността въз основа на правна сделка. Представеният разделителен протокол от 26.12.1951 г. също няма транслативен ефект, тъй като не представлява завещание нито дарение. А след като липсват доказателства за собственост на наследодателите, предявеният иск се явява неоснователен.
В касационната жалба и приложеното изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпроса: следва ли ищецът при спор за собственост на недвижим имот да доказва придобивна давност в полза на наследодателя си, след като наследствения характер е установен с частни писмени доказателства и свидетелски показания и не е оспорен от ответната страна.
Въпросът е относим към мотивите на въззивния съд, обусловили изхода на спора. Същият следва да бъде уточнен с оглед обстоятелствата по настоящото дело до въпроса: следва ли ищецът при спор за собственост на недвижим имот, основаващ правата си на наследствено правоприемство, да доказва правото на собственост на наследодателя си, след като наследствения характер е установен с частни писмени доказателства и в доклада по чл.146 ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че имотът е придобит по наследство от общ наследодател. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като от една страна не е удостоверено наличието на практика на ВКС по него, а от друга страна отговорът на въпроса е свързан с тълкуване на процесуалния закон в подобна хипотеза.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 289 от 27.11.2017 г., постановено по гр.д. № 393 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
В едноседмичен срок от съобщението Ц. Д. П., С. Д. М., П. Д. В. и Й. Д. Т. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 54.67 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване, а при липса на изпълнение – на настоящия съдебен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: