О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
гр.София, 20.12.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3298 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. Н. С. и Г. В. С., чрез пълномощника им адвокат М. С.-Ц., против въззивното решение с № 3071 от 12.04.2016 год. по гр. д. № 13283/2015 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 25.08.2015 год. по гр. д. № 13301/2014 год. на Софийския районен съд, с което е допусната съдебна делба между С. В. Б., В. Л. Б., Р. Н. С. и Г. В. С. на недвижим имот – апартамент № 19, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ 88.43 кв. м., подробно описан, заедно с избено помещение № 19 и 4.538% ид. ч. от общите части на сградата и право на строеж върху държавна земя, с идентификатор 68134.4083.127.1.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с предназначение –жилище, апартамент, при дялове за С. и В. Б. общо ? ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност и ? ид. ч. в същия режим за Р. и Г. С..
Касаторите С. поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон с искане за отмяна на въззивното решение, с което е допусната делбата на апартамента, който поддържат да са придобили по давност с оглед осъщественото от тях владение, считано от момента на закупуването му. Претендират заплащане на направените по делото разноски за всички съдебни инстанции.
Ответниците по касация С. и В. Б., чрез пълномощника им адвокат Т. Л., оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. считат жалбата за неоснователна, по съображенията в представения писмен отговор. Претендират присъждане на направените съдебни разноски съобразно представения списък.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
Подадената касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. В приложеното изложение се релевират основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с оглед на което съдът съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за делба на спорния имот е уважен при посочените дялове, въззивният съд приел, че е налице съсобственост между страните – касаторите са придобили по време на брака си ? ид. ч. на основание възмездна прехвърлителна сделка от Х. Б., с която ищцата С. Б. по време на брака й с втория ищец са придобили по покупко-продажба с договор от 20.08.1985 год. процесния апартамент. На това придобивно основание последните двама се легитимират като собственици на останалата ? ид. ч. от имота. Въззивният съд приел, че ответниците, сега касатори, не са придобили по давност частите на съсобствениците Б., тъй като презумпцията по чл. 69 ЗС е оборена с оглед придобивното основание за установената фактическа власт, указващо на съвладение. Независимо от това, че ответницата е живяла в апартамента заедно с родителите си от 1985 год., не е налице отнемане на чуждите идеални части в съсобствеността, тъй като не са установени действия по превръщане на държането им във владение, т. е. такива, които по явен и недвусмислен начин да отричат владението на другите съсобственици. Липсата на фактически действия за манифестиране спрямо другите съсобственици установяване на владение изключително за себе си върху целия имот, вкл. и върху чуждите идеални части, както и липсата на доказателства за отблъскване владението на останалите, както и тези действия да са достигнали до знанието на последните, е обосновало направения от съда извод за липса на непрекъснато, явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, което да е довело до придобиване собствеността по давностно владение, респ. загубване на правото на собственост на останалите съсобственици. Съдът се е позавал в тази връзка и на задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 6.08.12 год. по т. д. № 1/12 год. ОСГК на ВКС.
Следователно, произнасянето по въпроса за липсата на предпоставките на придобивната давност, като придобивен способ – владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, е материалноправният въпрос, който е обусловил решаващия извод на въззивния съд за наличие на съсобственост и основателност на иска за делбата й. Произнасянето по него е съобразено с посочената задължителна съдебна практика, а позоваването на касаторите на решение № 170 от 11.04.12 год. по гр. д. № 961/2011 год. на І г. о. на ВКС е неотносимо с оглед ирелевантността на произнасянето по въпроса за прекъсване на придобивната давност. Такъв въпрос не е включен в предмета на спора, нито е обусловил изхода по делото. Същото решение е посочено от касаторите при формулиране в приложеното изложение на въпрос: Какви действия трябва да е извършила страната, която се позовава на придобивна давност, за да се приеме недвусмислено, че тя е демонстрирала отричане владението на другите съсобственици. Както се посочи, произнасянето в соченото решение на ВКС е по друг въпрос, поради което и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Така поставен от касаторите въпросът не е правен, тъй като предполага безспорно установяване на конкретни факти, извършване на действия, обективиращи спрямо останалите съсобственици намерението им да владеят техните идеални части за себе си, при установяване на които е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите идеални части във владение, в какъвто смисъл са разясненията в ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС. В решение № 110 от 20.03.12 год. по гр. д. № 870/11 год., ІІ г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е разгледан въпроса за вида и характера на действията, с които следва да бъде демонстрирано намерението за своене от страна на съсобственик, като е прието, че действията, които демонстрират отричане на права върху съсобствена вещ са примерно отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права, но не и обикновеното ползване на съсобствената вещ. Обобщено е, че действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение за своене на целия имот /вкл. идеалните части на другия съсобственик/ и да се достигнали до неговото знание, т. е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на целия имот. Преценката за наличието на намерение за своене се извършва с оглед конкретните действия, в които то се е изразило, като осъществяването на елементите от фактическия състав на придобивната давност е въпрос на фактическо установяване във всеки отделен случай /напр. решение № 8 от 23.01.12 год. по гр. д. № 138/11 год. І г.о, решение № 484 от 4.02.13 год. по гр. д. № 740/11 год. І г. о./.
В обжалваното решение е прието, че същите не са доказани от носещата доказателствена тежест страна, като тази преценка на решаващия съд не може да бъде обсъждана в настоящето производство. Доводите на касаторите в тази връзка представляват оплакване за неправилността на извода на съда поради процесуални нарушения по преценка на събраните доказателства, а не поставяне на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неотносими към спора са и процесуалноправните въпроси, поставени от касаторите в изложението, свързани с необсъждане на всички събрани по делото доказателства и признанието на страна по делото като доказателствено средства. Както е посочено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция допуска до разглеждане касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, и по отношение на който въпрос е налице и някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Формулираните в изложението процесуалноправни въпроси не представляват такива правни въпроси, а са доводи за допуснати процесуални нарушения при обсъждане от съда на събраните доказателства, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Поради това и липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а съображения за наличието на основанието по т. 3 изобщо не са изложени от касаторите.
В заключение касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска поради липсата на поддържаните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а с оглед този изход на делото касаторите следва да заплатят на ответниците по касация направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3071 от 12.04.2016 год. по гр. д. № 13283/2015 год. на Софийски градски съд по касационната жалба на Р. Н. С. и Г. В. С., чрез пълномощника им адвокат М. С.-Ц..
Осъжда Р. Николова С. и Г. В. С., [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят общо на С. В. Б. и В. Л. Б. от [населено място], [улица], комплекс „Б.”,
разноски в размер на 600 лв. /шестотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: