О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 23.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.10.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4245/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3321/17.04.2015г.,подадена от Д. В.,В. М.,Т. А. и М. Й.,чрез пълномощника им адвокат Д. С.,против решение №22/12.03.2015г. на Бургаски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№16/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №225/19.09.2014г. по гр.д.№1488/2012г. по описа на Бургаски окръжен съд-за приемане за установено по отношение на Национална спортна академия „В. Л.”,София,че ответниците В. П. М.,Т. Г. А.,М. Г. А. и Д. П. В.,не са собственици на следния недвижим имот:поземелен имот с идентифакитор 51500.510.59 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община],област Б.,одобрени със заповед 300-5-81/02.10.2003г.,с адрес на местност „А.”,с площ от 2001кв.м,трайно предназначение на територията:урбанизирана,начин на трайно застрояване:ниско застрояване,при описани съседи.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е недопустимо,поради липса на правен интерес от предявяване на отрицателиня установителен иск от страна на Националната спортна академия,като се поддържа противоречие с Тълкувателно решение №8/2013г. на ОСГТК на ВКС,поради което производството по делото е следвало да се прекрати.Алтернативно в касационната жалба се посочва,че решението е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Национална спортна академия”В. Л.”,гр.София,в депозирания по делото писмен отговор,моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение,тъй като не са налице сочените от касатора основания за това.Навеждат се доводи,че в изложението на касатора не е поставен правен въпрос по чл.280,ал.1 ГПК ,а са изложени само оплаквания за неправилност на въззивното решение.Претендират се разноски за настоящото производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по предявеният от Национална спортна академия отрицателен установителен иск за правото на собственост върху процесния недвижим имот,не се спори от фактическа страна,че същият попада в оградената и ползвана от ищеца спортна база в [населено място],а ответниците заявяват своето право на собственост върху процесния имот,като се позовават на нотариален акт за дарение №118/03.06.2002г.,съгласно който Т. А. С. дарява на внуците си Д. В., В. М.,Т. А. и М. А. лозе от два декара в местн.”К.”,представляващ имот пл.№797 по кадастрания план на гр..Н.,одобрен 2001г.,като за удостоверяване правото на собственост на дарителя при изповядване на сделката са представени Решение №543-Н/05.03.1998г. на ОПК Н. и скица №254/22.05.2002г. на [община].Съдът е приел за неоснователно възражението за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск,заявено от ответниците,като се е позовал на приетото със задължителна съдебна практика на ВКС- ТР №8/3012г. на ОСГТК.Изложени са доводи,че в настоящия случай е налице позоваване на фактическо състояние от страна на ищеца,който сочи,че осъществява владение върху процесния имот,включващо упражняването на фактическата власт върху същия, а от друга страна безспорно е наличието на нотариален акт за дарение №11/2002г.,по силата на който ответниците са надарени и се считат за собственици на процесния имот,както и че между страните е висящ съдебен спор по гр.д.№50750/2010г. по описа на Софийски районен съд,по предявен от последните срещу Национална спортна академия,иск за заплащане на обезщетение по чл.73 ЗС/настоящата претенция е била заявена като насрещен иск в това производство,отделена впоследствие в отделно,като е образувано настоящото производство/,което още веднъж обосновава правния интерес на ищеца.Съдът е приел,че не е налице хипотезата на чл.299,ал.2 ГПК,във връзка с влязлото в сила решение по гр.д.№753/2005г. на Несебърския районен съд,с което е отхвърлен предявеният от Националната спортна академия,в качеството на процесуален субститент на Държавата, положителен установителен иск за собственост,тъй като предмета на спора по горното дело е било правото на собственост на държавата,а по настоящото дело-предмета касае правото на собственост на ответниците-липсва идентичност на спорния предмет по двете дела.След анализа на доказателствата по делото,отнасящи до придобиването на правото на собственост върху процесния имот от ответниците,респективно техния праводадетел,по приложената преписка за възстановяване на правото на собственост спрямо процесния имот по реда на ЗСПЗЗ,съдът е посочил, че в същата се съдържат две решения на ПК,с един и същи номер и дата-№543-Н от 05.03.1998г. по отношение възстановяването правото на собственост на праводателя на ответниците спрямо процесния имот-земеделска земя,съответно за признаване на това право,и впоследствие възстановяването му в съществуващи стари реални граници,но с различно съдържание,поради което е стигнал до извода,че въпросното решение е повторно и е издадено от некомпетенетен орган, излязъл от рамките на правомощията си.Съдът е стигнал до извода,че ответниците не установяват качеството си на собственици на процесния имот,по силата на дарение от дарител,който се легитимира като собственик на основание възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ,тъй като в полза на последния липсва издадено решение по чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ,както липсва и приложена скица,изготвена по предвидената в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедура,поради което след като праводателят по договора за дарение не е бил собственик на имота,предмет на сделката,не е могъл да прехвърли права на надарените ответници,дарението не е породило вещноправен ефект и не може да легитимира надарените като собственици на имота.
В изложение вх.№3859/12.05.2015г. на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите заявяват в пункт първи от същото,че решението е в противоречие с практиката на ВКС,като се позовават на Тълкувателно решение №8/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, а също така в противоречие с Тълкувателно решение №5/14.01.2013г. на ОСГК на ВКС,а именно/цитирам/:
„В противоречие с ТР №5/14.01.2013г.,БОС и БАС,не признават Решение №312/2000г. на НРС,това ТР е превратно тълкувано,че в диспозитива му е изрично записано,че държавата е обвързана,както от адм.акт,така и от съдебното решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи…”
2/.Основание за касационно обжалване може да се извлече и от разпоредбата на член 281,т.3,от ГПК.”
по който пункт втори се излагат доводи в подкрепа на предвиденото в разпоредбата на чл.297 ГПК,относно влезлите в сила съдебни актове,задължителни за съдилищата,в конкретния случай решение по гр.д.№753/2005г. по описа на Несебърски районен съд,по което е прието ,че държавата няма собственост върху имота и във връзка с което касаторите считат, че не може да се приеме за разглеждане отрицателния установителен иск за този имот.
По въпроса за правния интерес и допустимостта на иска,касационният съд намира,че обжалваното решение е съобразено с ТР №8/2013г.,в което са очертани три хипотези,които сочат наличие на правен интерес от отрицателен установителен иск и тежест между страните в това производство,а именно:когато ищецът притежава самостоятелно право,което се оспорва,позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права,ако отрече правата на ответника.В случая за ищеца- Национална спортна академия”В. Л.” са налице поне две от тези условия,тъй като притежава право на управление,прехвърлено му от държавата,а освен това упражнява и фактическата власт върху имота.С установяване на тези предпоставки ищецът доказва наличието на правен интерес,а за ответниците остава задължението да докажат твърдяното от тях право на собственост,придобито по дарение от праводателя им,чието правото на собственост от страна на последния е възстановяването правото на собственост върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ.В такива рамки се е развило и настоящото производство,поради което така поставения в изложението правен въпрос за липса на правен интерес,обуславящ недопустимост на заявената ищцова претенция,не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
По отношение съдържанието на точка втора от изложението,в същото липсва формулиран правен въпрос,а се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,както сами касаторите посочват и в покрепа се цитира задължителна съдебна практика на ВКС.Тези касационни оплаквания са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността на обжалването въззивно решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
С оглед изхода на делото,на основание член 78,ал.3 ГПК във връзка с 78,ал.8 ГПК,на ответника по жалбата Национална спортна академия”В. Л.”,гр.София,следва да се присъдят разноски за настоящата касационна инстанция,представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №22/12.03.2015г. на Бургаски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№16/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. П. В.,В. П. М.,Т. Г. А. и М. Г. А.,да заплатят на Национална спортна академия”В. Л.”,гр.София сумата от 300 лева/триста лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: