1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
гр.София, 27.04.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5178 описа на ВКС за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.08.2016г. по гр.д.№641/2016г., с което ОС Велико Търново е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ.
Жалбоподателят – [община], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът Е. Б. Г., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира заплащане на разноски
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволнението на Е. Б. , извършено със Заповед № 197- АД-08-01/29.01.2016 г. на Кмета на [община], на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.посл. КТ, възстановил я е на заеманата отпреди уволнението длъжност „Касиер, изпълнител на бюджета“ и е осъдил общината да й заплати сумата от 2 994 лв. /две хиляди деветстотин деветдесет и четири лева/, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение за периода 30.01.2016 г. – 30.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.03.2016 г. до окончателното й изплащане.
Съдът е приел, че съгласно чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА Общинският съвет разполага с правомощие да одобри общата численост и структурата на общинската администрация в общината по предложение на Кмета, които от своя страна има задължение по чл.44, ал.1, т.7 ЗМСМА да организира изпълнението на актовете на общинския съвет , като се е позовал и на практика на ВКС. Прието е, че Кметът законосъобразно е упражнил правомощието си да съкрати с една щатна бройка числеността на служителите, заемащи длъжността „касиер, изпълнител на бюджета“, предвид което решението е взето по надлежния ред, а доводите на жалбоподателя за противното се явяват неоснователни.
Установено е, че работодателят е извършил подбор между две лица на длъжонст „касиер-изпълнител на бюджета”: С. Е. и Е. Г., работещи в Дирекция „Общинска администрация”-„Обща администрациа”, тъй като била съкратена една от двете съществуващи щатни бройки за длъжността, поради което съдът е счел, че работодателят е имал задължен да извърши подбор измежду всички служители, изпълняващи трудови функции с несъществени различия с тези на длъжността „касиер, изпълнител на бюджета“. Констатирано е, че към протокол за подбор са приложени формуляри за оценка, дадени от всеки член на назначената комисия, като ищцата-ответник по жалба е получила обща оценка 19,67, а Е. -22, въз основа на което комисията предложила да бъде уволнена ищцата.
Съдът е счел, че при наведен довод за неправилна преценка на комисията, работодателят е бил длъжен да установи с всички доказателствени средства фактите, обусловили преценката й , като се е позовал отново и на практика на ВКС, като по отношение на аргумента на работодателя, че производство по оспорване на документа не е откривано, а възможността за това понастоящем е преклудирана, съдът е приел, че като частен свидетелстващ документ, протоколът може да бъде оспорен по реда на чл.193 ГПК само по отношение на неговото авторство (при твърдения, че изявлението не изхожда от лицето, посочено като негов автор, каквито по делото няма), но не и относно неговата вярност (истинността на обективираните факти), тъй като той не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила.
С оглед приетото за установено по делото съдът е приел, че правото на подбор не се доказва да е било упражнено надлежно поради неустановяване на обективираните в протокола за подбор резултати, поради което уволнението, извършено със Заповед № 197-АД-08-01/29.01.2016 г. на Кмета на [община] е незаконно и го е отменил.
Предвид изхода на правния спор по конститутивния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и обстоятелството, че трудовото правоотношение би съществувало, ако не бе прекратено с посочената заповед, съдът е уважил и обусловеният иск за възстановяване на заеманата от жалбоподателката преди уволнението длъжност „касиер, изпълнител на бюджета“ и осъдителният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа също се явява основателен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли да се извърши подбор между служители от всички отдели, когато се съкращавата длъжност само в един от тях, отдел на дирекция в общинската администрация представлява ли обособено, относително самостоятелно стректуно звено, следва ли да се доказва законосъобразността на извършения подбор от работодателя, ако за него е съществувало само право, а не и задължение да го извърши и недоказаността на законосъобразността му в този случай да е причина за обявяване незаконност на уволнението, правилно ли въззивният съд не е допуснал поискано от служителя доказателство – експертиза, за доказване идентитет между длъжности. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя множество решения на съсатви на ВКС по въпросите за законността на извършвания подбор по чл.329 КТ.
Настоящият състав намира , че по въпросите следва ли да се извърши подбор между служители от всички отдели, когато се съкращавата длъжност само в един от тях,отдел на дирекция в общинската администрация представлява ли обособено, относително самостоятелно стректуно звено, следва ли да се доказва законосъобразността на извършения подбор от работодателя, ако за него е съществувало само право, а не и задължение да го извърши и недоказаността на законосъобразността му в този случай да е причина за обявяване незаконност на уволнението не следва да се допуска касационно обжалване на сочинети от жалбоподателя основания. Съдът е дал отговор на същите в съответствие с практиката на ВКС, посочена и с самото решение на въззивния съд, а и в представената такава от жалбоподателя. Същата е намерила израз и в ТР № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. ОСГК, с което се прие, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на работата. В мотивите на решението е изяснено, че работодателят трябва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяването на правото си по чл. 329 КТ, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да са относими към нормативно регламентираните критерии. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Посочва се, че подборът обхваща всички конкретни действия, които се свеждат до оценка на работата на всеки участник в него, както и до съпоставяне на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. Прието е, че законността на подбора подлежи на доказване с всички доказателствени средства, а доказателствената тежест пада върху работодателят и негово е задължението да установи, че законосъобразно е осъществил правото, съответно задължението за подбор, като на подбор подлежат всички работници и служители които заемат еднакви или сходни длъжности.
Що се касае до въпроса правилно ли въззивният съд не е допуснал поискано от служителя доказателство – експертиза, за доказване идентитет между длъжности, то настоящият състав намира, че същият не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК и т.1 от ТР№182009г. ОСГ ТК на ВКС. Същият не е от значение за изхода на спора, тъй като не е обословил изводите на съдата за основателност на предявените от служителя искове , т.е. атакуваното процесуално действие не е довело до накърняване на неговото право на защита, а работодателят не може да се позовава на допуснати нарушения в защита на чужди права.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалба следва да се присъдят направените пред ВКС разноски в размер на 800 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.08.2016г. по гр.д.№641/2016г. на ОС В. Т..
осъжда [община] да заплати на Е. Б. Г. сумата 800 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: