3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
С., 28,05,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 655/012година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Д. Н. от [населено място] против решение №181 от 18.04.2012 г. по гр.д. № 192/2012 г. на Пловдивски апелативен съд. Касаторът чрез пълномощника си е възпроизвел диспозитива на акта като е поддържал, че частично обжалва решението, в частта по отношение на която има правен интерес за това, а именно – с която е било потвърдено решението на първостепенния съд за отхвърляне на предявения от него иск по чл. 226, ал.1 КЗ.
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста и е посочил основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Посочил е, че касационното основание за допустимост на обжалването по този текст, както и по чл.281, т.3 ГПК било „относно точното, съобразено с него и справедливо прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД”.Страната е изложила подробно защитната си теза, че не било доказано „ по безспорен и категоричен начин” че по време на ПТП касаторът е бил без предпазен колан. Изложени са и оплаквания за неправилност на решението във връзка с позоваването на първоинстанционния съд на константна и задължителна практика на ВКС, поради това, че, според страната тези актове били постановени при друга икономическа обстановка. Изложени са и оплаквания във връзка с приетото за процента съпричиняване на вредоносния резултат, като са изложени доводи за това, че чл.137а, ал.1 ЗДП „ препоръчвал”, а не задължавал пътниците да ползват по време на движение обезопасителни колани. Развито е и разбиране за това, че касаторът нямал задължение да не се вози с водач употребил алкохол. Разгледана е подробно вината на водача на МПС, който предизвикал ПТП. Изложени са искания, свързани с разглеждане на касационната жалба по същество и отново са изложени доводи за нарушенията допуснати при постановяване на съдебния акт.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед разгледаната дефинитивност на общото основание не могат да бъдат приети за релевантни въпросите свързани с установената фактическа обстановка, нито общите въпроси свързани с фактическия състав на съпричиняването, тъй като те не са свързани с решаващия извод на съда, а с оплакванията за неправилност на акта.
Дори обаче тези въпроси, макар и общи да бъдат приети за релевантни, касаторът не установява поддържаното от него основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК, което предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание, тъй като въпросите свързани с приложението на посочените норми са изяснени със задължителна практика, по отношение на която не са сочени доводи за наличие на отклонение на изводите на въззивната инстанция от нея, а тъкмо обратното страната е поддържала оплаквания за това, че съдът се е съобразил с тази практика. Освен това, по приложението на чл.52 ЗЗД, е налице и практика, която има задължителен характер, тъй като е постановена по чл.290 ГПК- т.е. налице е и уеднаквяване на практиката. Доводите, свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №181 от 18.04.2012 г. по гр.д. № 192/2012 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: