О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1340
София, 29.03.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1340 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ю. К. С. и Г. К. С., двамата от [населено място], срещу решение от 15.05.2011г., постановено по гр.д. №644/2010г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на осъдителното решение от 16.06.2010г. по гр.д.№4042/2007г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените срещу [фирма] искове с правно основание чл.79 ЗЗД и 49 ЗЗД за общо сумата 10 427,47лв. и частично е обезсилено първоинстанционното решение в осъдителната част срещу евентуалния ответник [фирма] за сумата, за която искът е уважен срещу предпочитания ответник и искът е оставен без разглеждане в тази част.
Жалбоподателите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становища.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от Ю. К. С. и Г. К. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.79 ЗЗД и 49 ЗЗД за общо сумата 10 427,47лв. и частично е обезсилено първоинстанционното решение в осъдителната част срещу евентуалния ответник [фирма] за сумата, за която искът е уважен срещу предпочитания ответник и искът е оставен без разглеждане в тази част.
К. са поставили въпроси: „какво значение следва да се отдава на допуснатите съдебни експертизи в производството и тълкуването на заключението” и „дали следва да се тълкува буквално даденото от вещото лице заключение по допълнителната експертиза от 31.05.2010г. или следва да се има предвид състоянието на засегнатите конструкции при първоначалния оглед и последвалите естествени процеси на износване след дълъг период от време без направени корекции по увредените части”, които считат, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Нормата на чл.202 ГПК за оценката на заключението не е непълна, неясна или противоречива, и по приложението й има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Заключението на вещото лице служи на съда, за да се установят определени факти по делото. Съгласно посочената разпоредба съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В тази насока заключението на вещото лице лежи на същата плоскост като останалите доказателствени средства. Когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, се възлага допълнително заключение /чл.201 ГПК/, както е процедирал съдът в настоящия случай. Преценката на заключението и в този случай е с оглед на всички данни по делото.
К. считат, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и въпросът: „следва ли да се използва като доказателство по делото и основание при решаването на правния спор представения анекс към договор между [фирма] и [фирма], неприет като доказателство по делото, поради открита процедура по оспорване на истинността на документа и непредставяне на никакви доказателства в тази насока”. Нормата на чл.194 ГПК за проверка на оспорен документ не е непълна, неясна или противоречива, и по приложението й има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Оспореният документ се изключва от доказателствата по делото ако страната , представила документа, заяви, че не желае да се ползва от него или ако съдът след проверката на документа признае, че документът е неистински.
С оглед на изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На основание чл.81 от ГПК с оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 650лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.05.2011г., постановено по гр.д. №644/2010г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Ю. К. С. и Г. К. С. да заплатят на [фирма] сумата 650лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: