3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
ГР. София, 29. 04. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в закрито заседание на 27.04.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №868/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на З. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кърджали по гр.д. №290/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „Водопроводчик външно В и К”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалване касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Намира, че въпросите: Упражнено ли е надлежно правото на оспорване на уволнение, поради съкращаване на щата и проведения подбор по чл.329 КТ, ако в иссковата молба ищецът твърди, че процедурата по направения подбор по чл.329, ал.1 КТ е опорочена, тъй като е проведена при нарушение на материалните и процесуални изисквания на закона и че резултат на тази процедура е издаването на незаконосъобразна заповед за уволнение?; Противоречи ли практиката в р. по гр.д. №1919/10 г. и по гр.д. №775/11 г. на четвърто г.о. на ВКС на ТР №3/12 г. ОСГК?; Ако се приеме изводът на въззивния съд, че нито първоинстанционният, нито въззивният съд могат да обсъждат твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на иска, когато ищецът не ги е предявил по надлежния ред с исковата молба, трябва ли въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение/ с което съдът се е произнесъл по законността на подбора/ като недопустимо? – са от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въззивният съд е приел за преклудирани всички твърдения и доводи за незаконност на процесното уволнение в представеното от ищеца едва в хода на устните състезания становище, повечето от които са преповторени и във въззивната жалба, поради което съдът не следва да ги обсъжда и разглежда.. Твърдението в исковата молба, че процедурата по направения подбор е незаконосъобразна, като проведена в нарушение на материалните и процесуални изисквания на закона, без да се визира в какво точно се състои нарушението, не съставлява по съществото си довод за незаконност на уволнението, по който съдът следва да се произнесе, тъй като в това изявление не се съдържат твърдения за конкретни факти.
При тези изводи на въззивния съд за обхвата на съдебния контрол върху оспореното уволнение, правен въпрос от значение за спора е само първият от поставените в изложението.
Вторият от въпросите е без значение за спора, защото в закона и практиката по прилагането е разяснено, че издадените по уеднаквяване на практиката тълкувателни решения са задължителни за съдилищата по въпроса, по който са постановени. Те имат приоритет пред противоречивата практика по същия въпрос в решенията по чл.290 ГПК, за уеднаквяване на която се издават – ТР №2/11 г. ОСГТК. В тази връзка поставените за тълкуване въпроси в ТР №3/12 г. и в цитираните решения по чл.290 ГПК са различни – ТР №3/12 г. е по въпроси за подбора по чл.329 КТ, а тези по чл.290 ГПК – по процесуалните въпроси за преклузията в производството по ГПК. Третият въпрос по същността си е довод за неправилност на въззивното решение – осн. по чл.281,т.3 ГПК, поради противоречие в изводите на въззивния съд и ВКС не го разглежда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е разяснено, че осн. по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания..
Първият въпрос е разработен в практиката на ВКС – цитираните от касатора ТР №3/12 г. и р. по гр.д. №475/14 г. и по гр.д. №1919/10 г. на четвърто г.о. и още по гр.д. №372/12 г., по гр.д. №531/09 г. на четвърто г.о. и др. В последните във връзка с преклузията по чл.313 ГПК / на която се е позовал въззивният съд по настоящото дело/ е прието, че: В производството по дела, разглеждани по реда на Глава ХХV ГПК – „Бързо производство“, са уредени срокове за извършване на процесуалните действия от съда и страните, различни от определените в общия исков процес. За разлика от общия исков процес, в който съгласно чл. 146 ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото заседание по делото, съгласно чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по доказателствените искания в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това. Съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, в първото заседание по делото в общия исков процес, след доклада, съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В бързото производство, това е задължение на съда в закритото заседание по чл. 312, ал. 1 ГПК – арг. от 312, ал. 3 ГПК, съгласно който текст, по направените своевременно искания във връзка с дадените указания, съдът се произнася в деня на постъпването им, като разпредели доказателствената тежест и укаже на страните за кои от подлежащите на доказване факти не сочат доказателства. Уредената в чл. 313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания.
В случая първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест с доклада по делото, съответно на твърденията в исковата молба и оспорването им от ответника. Препис от отговора на исковата молба и доказателствата на ответника / вкл. тези за подбора/ е връчен на ищеца с указания по чл.312, ал.2 ГПК. В седмичния срок от връчването/ който за ищеца изтича в деня на откритото с.з./ до края на съдебното дирене пред районния съд ищецът не е оспорил констатациите в представения протокол за подбор с конкретни твърдения за неистинността им, по които работодателят да се защити, като евентуално поиска събирането на доказателства. Такова оспорване ищецът е направил едва с писмената защита пред районния съд и след това – с въззивната жалба. Затова първоинстанционният съд се е произнесъл за законността на подбора съобразно заявеното в исковата молба и поддържано в устните състезания в открито заседание оспорване – нарушения на материалните изисквания /критериите/ и процесуалните изисквания на закона. Приел е, че подбор е извършен между заемащите длъжността на ищеца, част от бройките за която се съкращават, от назначена от работодателя комисия, по законовите критерии в чл.329 КТ, които са приложени съобразно предварително определени показатели с точкова оценка за всеки тях. Въззивният съд също / макар и с неточност на изказа, която не влияе на същността на разрешението/ е приел, че не може да се произнесе по оспорването на конкретните обстоятелства във връзка с подбора, тъй като то е несвоевременно въведено в процеса – след изтичане на срока по чл.312, ал.2 ГПК и след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Оспорване на законността на подбора е направено в исковата молба общо, без да са посочени конкретни обстоятелства в срока по чл.312, ал.2 ГПК и затова принципно правилно, според крайния извод на въззивния съд, първоинстанционният съд се е произнесъл по така заявеното с исковата молба оспорване, като е приел, че от външна страна не се установява нарушение на материалните и процесуални изисквания за подбор..
Тези изводи не противоречат на практиката на ВКС.
В ТР 3/16.01.2012 г. по т. д. 3/11 на ОСГК на ВКС е указано, че когато извършената от комисията по подбора преценка е обективирана в писмен документ, то този документ съставлява писмено доказателство за извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ; в случаите, когато истинността на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства се оспорва от уволнения работник, работодателят следва да проведе пълно доказване на законността на проведения подбор, вкл. чрез разпит на свидетели, имащи непосредствени впечатления от нивото на справяне с работата на участвалите в подбора, или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора.
Затова не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същото относно обжалването на постановено по сходен казус въззивно решение е прието и с опр. по гр.д. №877/15 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийски окръжен съд по гр.д. №290/14 г. от 26.11.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: